Velislav Krastev Blog

Когато става въпрос за Новия Завет, написан между 50-100 сл. Хр., има повече от 5000 копия. Всички те са написани в рамките на 50-225 години от написването на оригинала. Освен това, когато става въпрос за Писанието, книжниците (монаси) са били педантични в копирането на оригинални ръкописи. Те проверявали и препроверявали текстовете, за да са сигурни, че напълно си съвпадат. Това, което новозаветните писатели първоначално написали е запазено по-добре от всеки друг древен ръкопис. Можем да бъдем по-сигурни за това, което четем за живота и думите на Исус, отколкото сме сигурни за произведенията на Юлий Цезар, Платон, Аристотел и Омир.

Още причини да вярваме на евангелските свидетелства за Исус.

Четирима от авторите на Новия Завет са написали биография за живота на Исус. Те са наречени четирите Евангелия, първите четири книги на Новия Завет. Когато историците опитват да разберат дали една биография е надеждна, те питат: „Колко други източници дават същите сведения за този човек?“

Ето как става това. Представете си, че събирате биографии за президента Джон Кенеди. Можете да намерите много биографии, описващи семейството му, президентството му, справянето му с Кубинската криза. Що се отнася до Исус, имаме ли множество биографии, които свидетелстват за сходни факти за живота му? Да. Ето една извадка от факти за Исус и къде можете да намерите съответния факт, записан във всяко от Евангелията:

	Матей	Марко	Лука	Йоан
Исус е роден от девица	1:18-25	–	1:27, 34	–
Роден е във Витлеем	2:1	–	2:4	–
Живял е в Назарет	2:23	1:9, 24	2:51, 4:16	1:45, 46
Исус е кръстен от Йоан Кръстител	3:1-15	1:4-9	3:1-22	–
Исус е вършел чудеса и лекувал	4:24 и др.	1:34 и др.	4:40 и др.	9:7
Исус е ходел по вода	14:25	6:48	–	6:19
Нахранил е пет хиляди души с 5 хляба и 2 риби	14:7	6:38	9:13	6:9
Исус е поучавал обикновените хора	5:1	4:25, 7:28	9:11	18:20
Прекарвал е време със социално нежеланите хора	9:10, 21:31	2:15, 16	5:29, 7:29	8:3
Оспорвал е религиозните водачи	15:7	7:6	12:56	8:1-58
Религиозните водачи направили заговор да Го убият	12:14	3:6	19:47	11:45-57
Те предали Исус на римляните	27:1, 2	15:1	23:1	18:28
Исус е бил бичуван	27:26	15:15	–	19:1
Исус е бил разпънат на кръст	27:26-50	15:22-37	23:33-46	19:16-30
Исус е бил погребан в гроб	27:57-61	15:43-47	23:50-55	19:38-42
Исус е възкръснал от мъртвите и се явил на последователите си	28:1-20	16:1-20	24:1-53	20:1-31

Две от евангелските биографии са написани от апостолите Матей и Йоан – мъже, които познават Исус лично и пътуват с него в продължение на повече от три години. Другите две книги са написани от Марко и Лука, близки сътрудници на апостолите. Тези автори са имали пряк достъп до фактите, които са записали. По това време все още е имало живи свидетели, които са чули думите на Исус, видели са как лекува хората и как върши чудеса.

Затова ранната църква приема четирите евангелия, понеже те се съгласяват с онова, което е било общоизвестно за живота на Исус.

Всяко от Евангелията се чете като фактологични сведения за всекидневни събития, всяко от своята гледна точка. Описанията са уникални за всеки от авторите, но фактите са в съответствие.

Ето защо Евангелията са написани.

В ранните години след смъртта и възкресението на Исус не е имало явна необходимост от писмени биографии за него. Хората, живеещи в района на Йерусалим, били свидетели на Исус и били добре запознати с неговото служение.

Въпреки това, когато благовестието за Исус се разпространява извън Йерусалим и очевидците вече не са достъпни, тогава настъпила нуждата от писмени свидетелства, за да научат и останалите за живота и служението на Исус.

Как са били определени книгите на Новия Завет?

Ранната църква приема книгите на Новия Завет почти веднага след като са написани. Вече споменахме, че писателите са били приятели на Исус или негови близки последователи – мъже, на които Исус е поверил ръководенето на ранната църква. Писателите на евангелските текстове Матей и Йоан са едни от най-близките последователи на Исус. Марко и Лука придружават апостолите, което значи, че са могли да чуят свидетелството на апостолите за живота на Исус.

Другите новозаветни писатели също имат непосредствена връзка с Исус: Яков и Юда са доведени братя на Исус, които първоначално не вярват в него. Петър е един от 12-те апостоли. Павел в началото е яростен противник на християнството и член на религиозната управляваща класа, но става ревностен последовател на Исус, убеден, че Исус е възкръснал от мъртвите.

Сведенията в книгите на Новия Завет съответстват с това, което хиляди очевидци са видели с очите си.

Когато други книги са написани стотици години по-късно, не е било трудно за църквата да разбере, че са фалшиви. Например, евангелието на Юда е написано от гностическа секта през ок. 130-170 сл. Хр., дълго след смъртта на Юда. Евангелието на Тома, написано през ок. 140 сл. Хр., е друг пример за фалшиво писание, погрешно носещо името на апостола. Тези и други гностически евангелия са в противоречие с познатото учение на Исус и на Стария Завет и често съдържат многобройни исторически и географски грешки.

През 367 сл. Хр. Атанасий официално направил списък с 27 новозаветни книги (същия списък, който имаме днес). Скоро след това Йероним Блажени и Августин разпространяват същия този списък. Тези списъци обаче не са били необходими за по-голямата част от християните. Като цяло, църквата вече била признала и използвала същия списък с книги от първи век сл. Хр.

Понеже църквата се разраства извън пределите на гръцко-говорящите земи и е трябвало да преведе Писанията, а отцепнически секти продължавали да се появяват със свои собствени свети книги, то от първостепенно значение било изготвянето на окончателен списък.

Историците потвърждават това, което Библията казва за Исус.

Не само че имаме добре запазени копия на оригиналните ръкописи, но също така имаме свидетелства от еврейски и римски историци.

Евангелията свидетелстват, че Исус от Назарет извършва много чудеса, бил е убит от римляните и възкръсва от мъртвите. Много древни историци потвърждават библейските свидетелства за живота на Исус и неговите последователи:

Корнелий Тацит (55 – 120 г. сл. Хр.), историк от римско време, смятан за един от най-точните историци на древния свят⁸. Един откъс от Тацит ни казва, че римският император Нерон е „причинил най-изтънчените мъченията на една класа… наречена християни. Христос, от когото се именуват, претърпял прекомерното наказание по време на царуването на Тиберий, в ръцете на един от нашите прокуратори, Понтий Пилат“⁹.

Йосиф Флавий, еврейски историк (38 – 100 г. сл. Хр.), писал за Исус в произведението си „Юдейски древности“. От Йосиф „научаваме, че Исус бил мъдър човек, направил изненадващи подвизи, поучавал е много хора, придобил последователи измежду юдеи и гърци, смятан е за Месията, бил обвинен от еврейските водачи, бил осъден да бъде разпънат от Пилат и се смята, че е възкръснал.“¹⁰

Светоний, Плиний Млади и Талус също са писали за християнското богослужение и гонение, което е в съответствие с Новия Завет.

Дори еврейският Талмуд, който не е пристрастен към Исус, се съгласява за основните събития от живота му. От Талмуда „научаваме, че Исус е бил заченат извън брака, събирал е ученици, изказал е богохулни твърдения за себе си и е вършел чудеса, но тези чудеса се приписват на магьосничество, а не на Бога.“¹¹

Това е забележителна информация, считайки, че повечето древни историци се фокусират върху политическите и военните лидери, а не върху неясни равини от далечни провинции на Римската империя. И все пак, древните историци (евреи, гърци и римляни) потвърждават основните събития, които са представени в Новия Завет, въпреки че те самите не са били вярващи.

Има ли значение дали Исус наистина е направил и казал това, което пише в Евангелията?

Да. За да има вярата истинска стойност, тя трябва да се основава на факти. Ето защо: Ако летите за Лондон, най-вероятно ще имате вяра, че самолетът ще бъде зареден с гориво и е в изправност, че пилотът е обучен и че на борда няма да има терористи. Само че не вярата ви ще ви отведе до Лондон. Вярата ви е от полза докато се качите на самолета. Но това, което ще ви откара до Лондон, е благонадеждността на самолета, пилота и т.н. Може да разчитате на добрия си опит от последните полети, но добрият ви опит не би бил достатъчен, за да ви откара до Лондон. Важен е обектът на вашата вяра – а той надежден ли е?

Дали Новият Завет е вярно, надеждно представяне на Исус? Да. Можем да се доверим на Новия Завет, защото той има огромна фактологична подкрепа. Тази статия покри следните точки: историците са единодушни, археологията е единодушна, четирите евангелски текста са в съгласие, запазването на копия от текстовете е забележително, има изключителна точност в преводите. Всичко това дава солидна основа да вярваме, че това, което четем днес е онова, което истинските автори са написали и преживяли.

Йоан, един от писателите го обобщава добре:
„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са вписани в тая книга. А тия са написани за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и, като вярвате, да имате живот в Неговото име.“

Ето кратко описание на всяка от книгите в Новия Завет, включително авторите им:

1. Матей – Авторът е апостол Матей, един от дванадесетте ученици на Исус Христос. Той е бил бирник преди да стане ученик на Исус.
2. Марк – Авторът е Йоан Марк, спътник на апостолите Петър и Павел. Смята се, че е записал проповедите на Петър.
3. Лука – Авторът е Лука, лекар и спътник на апостол Павел. Той също е автор на Деяния на апостолите.
4. Йоан – Авторът е апостол Йоан, един от дванадесетте ученици на Исус Христос и брат на Яков.
5. Деяния на апостолите – Авторът е Лука, който описва ранната история на християнската църква и мисионерските пътувания на апостол Павел.
6. Римляни – Авторът е апостол Павел. Това е писмо до християните в Рим, в което Павел излага основите на християнската вяра.
7. 1 Коринтяни – Авторът е апостол Павел. Това е писмо до християните в Коринт, в което Павел разглежда различни проблеми в църквата.
8. 2 Коринтяни – Авторът е апостол Павел. Това е второ писмо до християните в Коринт, в което Павел защитава своето апостолство.
9. Галатяни – Авторът е апостол Павел. Това е писмо до църквите в Галатия, в което Павел защитава учението за оправдание чрез вяра.
10. Ефесяни – Авторът е апостол Павел. Това е писмо до християните в Ефес, в което Павел говори за единството на църквата.
11. Филипяни – Авторът е апостол Павел. Това е писмо до християните в Филипи, в което Павел изразява своята благодарност и радост.
12. Колосяни – Авторът е апостол Павел. Това е писмо до християните в Колос, в което Павел предупреждава срещу лъжливи учения.
13. 1 Солунци – Авторът е апостол Павел. Това е писмо до християните в Солун, в което Павел ги насърчава и утешава.
14. 2 Солунци – Авторът е апостол Павел. Това е второ писмо до християните в Солун, в което Павел говори за Второто пришествие на Христос.
15. 1 Тимотей – Авторът е апостол Павел. Това е писмо до Тимотей, млад лидер в църквата, с инструкции за църковното управление.
16. 2 Тимотей – Авторът е апостол Павел. Това е второ писмо до Тимотей, в което Павел го насърчава да остане верен на вярата.
17. Тит – Авторът е апостол Павел. Това е писмо до Тит, лидер в църквата на Крит, с инструкции за църковното управление.
18. Филимон – Авторът е апостол Павел. Това е лично писмо до Филимон, в което Павел моли за милост към роба Онисим.
19. Евреи – Авторът е неизвестен, но традиционно се приписва на апостол Павел. Това е писмо до еврейските християни, в което се подчертава превъзходството на Христос.
20. Яков – Авторът е Яков, брат на Исус и лидер на църквата в Йерусалим. Това е писмо с практически съвети за християнския живот.
21. 1 Петрово – Авторът е апостол Петър. Това е писмо до християните, разпръснати в Мала Азия, в което Петър ги насърчава да останат верни на вярата.
22. 2 Петрово – Авторът е апостол Петър. Това е второ писмо до християните, в което Петър предупреждава срещу лъжливи учители.
23. 1 Йоаново – Авторът е апостол Йоан. Това е писмо до християните, в което Йоан говори за любовта и истината.
24. 2 Йоаново – Авторът е апостол Йоан. Това е кратко писмо до “избраната госпожа” и нейните деца, в което Йоан предупреждава срещу лъжливи учители.
25. 3 Йоаново – Авторът е апостол Йоан. Това е кратко писмо до Гай, в което Йоан го насърчава да продължи да показва гостоприемство към пътуващите проповедници и да се пази от лъжливи учители.
26. Юда – Авторът е Юда, брат на Яков и Исус. Това е писмо до християните, в което Юда предупреждава срещу лъжливи учители и насърчава вярващите да останат верни на вярата.
27. Откровение на Йоан – Авторът е апостол Йоан. Това е апокалиптично видение, което Йоан получава на остров Патмос. Книгата описва последните времена, Второто пришествие на Христос и окончателната победа на доброто над злото.