Velislav Krastev Blog

България има богата история на научни открития и изобретения, които са променили света. Ето хронологичен списък на някои от най-значимите открития, направени от българи или хора с българско потекло:

9-ти век

• Кирилица: Кирилицата е създадена в Преславската книжовна школа в края на IX или началото на X век. Традиционно се приписва на Климент Охридски, който е ученик на св. Кирил и Методий. Тя е преработен вариант на глаголицата, създадена по-рано от Константин Философ (св. Кирил). Кирилицата се използва в Източна Европа, Русия и Северна и Централна Азия.

1905 г.

• Lactobacillus bulgaricus: Млечно-киселата бактерия, която предизвиква ферментацията, необходима за получаване на киселото мляко. Открита е от българския микробиолог Стамен Григоров.

1912 г.

• Първи български самолет: Патентован от Георги Божинов. Георги Божинов е български авиоконструктор и изобретател, който патентова първия български самолет през 1912 г. във Франция. Той е роден на 1 януари 1879 г. и е един от пионерите в българската авиация. Божинов създава самолет с множество иновации, включително променлив ъгъл на крилата и опашната площ, както и автопилот. Самолетът на Георги Божинов е експонат в Музея на авиацията в Крумово. Витловата авиация е представена в музея от: самолета на българския конструктор Георги Божинов патентован през 1912 г. във Франция, единствения запазен в света самолет – хидроплан Арадо – 196 А-3 „Акула” участник във Втората световна война. 

1913 г.

Първото използване на артилерия тип вал (бараж) за прикриване на пехотата в настъпление е извършено от българската армия по време на Балканската война през 1913 г. При атаката на Одринската крепост, българската армия използва тази тактика, при която артилерийският огън се движи напред, за да прикрива настъпващата пехота. Това е значителен принос на България в световната военна история и тактика.

1915 г. Асен Йорданов

• Създаден от Асен Йорданов самолет, който въвежда третото крило за първи път в света. Той е роден през 1896 г. в София и от малък проявява интерес към летателните апарати и авиацията. През 1912 г., когато е на 16 години, извършва първия полет с планер в България – безмоторен самолет, който изработва сам.
• На 10 август 1915 г. Асен Йорданов изпитва пред публика първия български моторен самолет, наречен “Йорданов-1”. В този самолет той въвежда третото крило, което стабилизира самолета при ъгли на полета над 45 градуса. Това нововъведение е признато за изобретение от специална комисия на Министерството на войната и е било изложено в Царския манеж.
• Асен Йорданов е известен и с участието си в разработката на първия в света транспортен пътнически самолет Douglas DC-3 (Дъглас ДС-3)

1931 г.

• Реакция на Иванов: Реакция между два реактива: гриняров реактив (R-MgX) и фенилоцетна киселина, открита от Димитър Иванов. Реакцията на Иванов е химическа реакция, при която гриняровият реактив (R-MgX) реагира с фенилоцетна киселина, за да образува β-хидроксикарбоксилни киселини. Тази реакция е открита от българския химик Димитър Иванов и е включена в списъка на именните реакции в органичната химия. Полезността на това откритие се крие в широкото му приложение в органичния синтез. Реактивите на Иванов са полифункционални съединения, които намират разнообразно приложение в синтеза на различни органични съединения. Те се използват за получаване на β-хидроксикарбоксилни киселини, които са важни междинни продукти в синтеза на лекарства, агрохимикали и други органични съединения

1937 г.

• Фотоелекретен ефект: Открит от Георги Наджаков. Фотоелектретният ефект, открит от Георги Наджаков през 1937 г., е изключително значимо откритие в областта на физиката. Този ефект се наблюдава, когато фотоелектрично проводими диелектрици и полупроводници са подложени на едновременно въздействие на електрическо поле и светлина. В резултат на това възниква постоянна поляризация, която се запазва на тъмно и се разрушава при осветяване, като протича деполяризационен ток. Полезността на това откритие е в широкото му приложение в различни технологии. Фотоелектретният ефект е в основата на класическата електрофотография, включително ксерографската и фотокопирната техника. Българският учен Георги Наджаков е направил значителен принос в областта на електрофотографията с откритието на фотоелектретния ефект, той не е създател на първата копирна машина. Неговото откритие обаче е в основата на развитието на ксерографията, която се използва в копирните машини. Освен това, той намира приложение в безвакуумната телевизионна техника, запаметяващите устройства, рентгеновите дозиметри и при извършване на снимки от космически спътници, предавани директно по електромагнитен път на Земята.

1939-1942 г.

• Компютър на Атанасов-Бери: Джон Атанасов, заедно с Клифърд Бери, създава първия електронен цифров компютър с регенеративна памет. Този компютър използва двоична система и логически операции, което го прави предшественик на съвременните компютри. Джон Атанасов

1951 г.

• Противозачатъчно хапче: Един от откривателите на progestin norethindrone е Карл Джераси.
• Телефонен секретар: Изобретен от Асен Йорданов.
• Касетофон: Изобретен от Асен Йорданов.
• Въздушна възглавница: Първоначално конструирана за самолети, но впоследствие намерила приложение и при автомобилите.

1956 г. Йото Танчев

• Балканска ендемична нефропатия: Открита от Йото Танчев. Това заболяване е особено важно, защото засяга бъбреците и се среща само в определени райони на България, Румъния и бивша Югославия. Полезността на това откритие се крие в няколко аспекта:
• Диагностика и лечение: Откритието на БЕН позволява на медицинските специалисти да разпознават и диагностицират заболяването по-рано, което е от съществено значение за навременното лечение и предотвратяване на усложнения.
• Научни изследвания: Откритието на БЕН стимулира множество научни изследвания и конференции, посветени на заболяването. Това води до по-добро разбиране на причините и механизмите на заболяването, както и до разработването на нови методи за лечение и превенция.
• Обществено здраве: Разпознаването на БЕН като ендемично заболяване помага на здравните власти да предприемат мерки за контрол и превенция в засегнатите райони, като осигуряване на чиста питейна вода и подобряване на санитарните условия

1959 г.

• Нивалин: Лекарство за лечение на лека до умерена болест на Алцхаймер, открито от Димитър Пасков.

1969 г. Петър Петров

• Електронен ръчен часовник: Петър Петров, български инженер и изобретател, създава първия дигитален ръчен часовник.
• Първата компютъризирана система за измерване на замърсявания. Петър Петров
• Първият в света безжичен сърдечен монитор. Петър Петров

1973 г.

• Шести сърдечен тон: Откритие на Иван Иванов Митев. Шестият сърдечен тон, открит от проф. д-р Иван Иванов Митев през 1972 г., е значимо откритие в областта на кардиологията. Този тон е нискочестотен и се регистрира само с помощта на фонокардиограф, като се намира между първия и втория сърдечен тон по време на систолата. Полезността на това откритие се крие в няколко аспекта:
• Диагностика: Шестият сърдечен тон предоставя допълнителна информация за състоянието на сърцето, което помага на лекарите да диагностицират по-точно различни сърдечни заболявания, като миокардит, стеноза на аортната и митралната клапа.
• Научни изследвания: Откритието стимулира множество научни изследвания и проучвания, свързани с разбирането на сърдечната дейност и аномалиите в нея.
• Обучение и практика: Шестият сърдечен тон е включен в учебните програми по кардиология и медицинска практика, което помага на бъдещите лекари да разпознават и разбират по-добре сърдечните тонове и тяхното значение

1979 г.
Лиофилизирани храни за космонавти: България става третата държава в света след САЩ и СССР, която произвежда космическа храна. Българското космическо меню е създадено от акад. Цветан Цветков от Института по криобиология и хранителни технологии. Технологията се основава на процеса на лиофилизация, при който храната преминава от твърдо в газообразно състояние, запазвайки ценните си съставки.

1989 г.

• Синдром на Рефетов: Открит от Самуил Рефетов. Синдромът на Рефетов, известен също като синдром на резистентност към тиреоидните хормони, е открит от българския учен Самуил Рефетов през 1967 г. Този синдром представлява рядко вродено заболяване, при което нивата на тиреоидния хормон са повишени, но нивото на тироид стимулиращия хормон (TSH) не се потиска изцяло или не напълно, както би било очаквано. Полезността на това откритие се крие в няколко аспекта:
• Диагностика и лечение: Откритието на синдрома на Рефетов позволява на медицинските специалисти да разпознават и диагностицират заболяването по-рано, което е от съществено значение за навременното лечение и предотвратяване на усложнения.
• Научни изследвания: Откритието стимулира множество научни изследвания, посветени на разбирането на механизмите на резистентност към тиреоидните хормони и разработването на нови методи за лечение.
• Генетика: Откритието на синдрома на Рефетов има значително влияние върху развитието на генетиката и разбирането на генетичните мутации, свързани с резистентността към тиреоидните хормони

2002 г.

• OGLE-TR-56b: Най-отдалечената планета, открита от екип, ръководен от проф. Димитър Съселов.

Неопределени дати

• Сугестопедия: Метод за скоростно учене на чужди езици, разработен от Георги Лозанов.
• Молекулно-кинетична теория за формирането и растежа на кристалите: Разработена от Иван Странски и Ростислав Каишев.
• Автоматична скоростна кутия: Изобретена от Румен Антонов.
• Летите джанти: Изобретени чрез метода леене с газово противоналягане от Ангел Балевски и Иван Димов.
• Аларма на колите: Система за защита на автомобил срещу кражба, патентована от Сава Никола през 1917 г.
• Антарта: Високотехнологична компания, която възобновява производството на оригиналната българска космическа храна. Продуктите представляват лиофилизирани космически храни, които се произвеждат въз основата на оригиналната 50-годишна технология на института.

Това са само някои от многото значими открития, направени от българи. България има дълга история на иновации и принос към световната наука и технологии.

„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“ е изречена от Васил Левски в писмо до Панайот Хитов през 1868 година. Тази мисъл отразява неговата решителност и саможертва в борбата за освобождението на България от османско робство. Никога в човешката история никой друг човек не е казвал такива или подобни думи. Това е нещо уникално и може да бъде казано само от Българин !

„О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“ е написана от Паисий Хилендарски в неговата „История славянобългарска“, завършена през 1762 година. Паисий Хилендарски е един от най-значимите български възрожденци, който със своето произведение се стреми да пробуди националното самосъзнание на българите и да ги насърчи да се гордеят със своя произход и история.

Гордейте се ,че сте Българи ! Бог да благослови България и всички Българи !