Velislav Krastev Blog

Спи върбата, а душата й в песента на славея. – Башъо

Котаракът се събуди, протегна се и тръгна по любов. – Бусон

О, вишна! Ти и княза накара да слезе от коня. – Исса (заб. японска вишна)

Отново идват в старите гнезда лястовичките. – Шики

Морски отлив. Рак проучва предпазливо следа от стъпка. – Рофу

Отвред мъгла. Долавям стъпки. Кой ли е? – Исса

Стара вишна. И тя разцъфна, спомняйки си за миналото. – Башъо

Изхвърлиха пепел. Пребледня сливовия цвят до оградата. – Бончъо

Снегът се стопи. Отново са приятели водата и ледът. – Тейшицу

Крадецът се обърна – плашило в мъглата.

Сутрешна баня. Долових глас на славей. Какъв махмурлук! – Сейра

Отмина болестта. Засадих дръвче в градината. – Шики

Следобеден сън. Някой хърка в планинския храм. Кукувица кука. – Шики

Славей! Утихна водопадът на неговата песен. – Широ

Летен порой! Плющи по главите на шараните. – Шики

Как се гневи пчелата върху острието на градинарската ножица! – Ширао

Охлювът! Бавно-бавно изкачва планината Фуджи. – Исса

Прозрачен ручей. През лятната трева струи. – Сосеки

Пред вратата на празната къща пее цикада. Залез. – Шики

Пъстървата играе по дъното на реката сред плаващи облаци. – Оницура

Цъфнаха божурите. Сякаш изчезнаха наоколо другите цветя. – Киицу

Старо езерце. Жаба скочи във водата. Плясък в тишината. – Башъо

Червено, червено, но не топли слънцето вече! Есенен вятър. – Башъо

Орел, втренчил поглед във водата. Есенен здрач. – Къотай

Бяла роса. По една капка върху бодлите на шипката. – Бусон

Селско дете. Спря да вършее ориза и се загледа в луната. – Башъо

Вървя към нея, но все си е далече – луната ярка. – Чйо

Лъхна есента през капаците на прозорците. Трепна пламъкът на свещта. – Райдзан

Духа есенният вятър, но все още зеленеят кестените. – Шики

Ято диви гъски лети ниско над релсите. Лунна нощ. – Шики

Сянката ми се изписа на стената. Нощ. Пее щурче. – Ръота

Капки роса от стрък на стрък трева танцуват. – Рансецу

Слънцето освети замръзналата хризантема край селото. – Бусон

Топъл зимен ден, а в сянката е още студено. – Оницура

Годините си забравям, гледайки жерава в безкрайното поле. – Чора

Петелът се мъчи – кълве вледенените обелки от зеленчуци. – Ширао

Бялата хризантема се зачерви от студ. Утринна слана. – Сейра

Годината свършва, а не престава да се труди воденицата. – Киин

На лунна светлина гарваните в различни цветове. – Алън Самърс

Пълнолуние, калинка обикаля в кръг, ръба на чашата ми. – Даяна Уеб

Среднощна градина, през отворения прозорец, звукът от далечно море – Колин

На разсъмване, всички цветове на света, навътре в океана – Крис Паундуайт

Нощен ферибот, отнася светлините на града, в тъмнината– Ким Ричърдсън

Тъмна нощ, бяла котка пресича пътя ми – Франк Уиллямс

Едва се разчита стара любов издълбана в дъба– Марк Гилфилън

Ясно нощно небе, светлинки и от живи, и от мъртви – Дейвид Бингъм