Velislav Krastev Blog

Източник https://notabene-bg.org/ и други

ЛИЛЯНА РАЙЧЕВА

моят рожден ден
в късната есен
с есенни мисли

през времето
с крила на еднодневка
летя към нищото

първи сняг
окъсан старец рови
в кофа за боклук

валяло е нощес
по белотата на снега
писмо от птичи стъпки

времето днес
сгъстено до миг
като хайку стих

ЦОНКА ВЕЛИКОВА

есенна буря
застига ме с натежали
от дъжда листа

самотна луна
и тази нощ
все мене търси

по пътеката
към бащиния дом
паяжина прерязва дъха ми

колко хубаво
спи на възглавницата
котаракът бродиран от баба

тази есен
не видях листопада –
така далече бях 

ЗОРНИЦА ХАРИЗАНОВА

в края на зимата –
ненадписани коледни картички
и вкиснало вино

първи кокичета
коленича
в мокрия сняг

бащин дом
до избелялата снимка на татко
неотворена мартеница

кръщене
игуменът на манастира
с грейнало лице

Сирни заговезни
кукерите от Странджа
в нестинарски ритъм

ВЕНЕЛИНА ПЕТКОВА

въздишка на морския бряг
зимният вятър
я хваща

водно конче
нетраен звукът от крилцата му
в нощния прозорец

саморефлексия
в бутилката
още две чаши вино

полунощ
минавам тихо покрай
съня на бездомниците

разлято мастило
търся себе си
в петното на Роршах

АЛЕКСАНДРА ИВОЙЛОВА

хладно утро
звук
на прииждащи облаци

ветровито
разпилени край контейнера
черно-бели снимки

пуста алея
лист след лист тишината
все по-дълбока

небето гасне
надраскано от самолети
ято врани

далечни светлини
отраженията им
сближават бреговете

локви на пътя
разплисква звезди
закъсняла каруца – Гинка Билярска

докосвам с поглед
купола на небето
храм без ограда – Вангелия Атанасова.

Тъмни облаци
ще отнесат луната
крепя я с поглед – Величка Настрадинова

Блясък в небето
притихва планината
пред очакван гръм – Атанас Рашков

Нощна буря
отблясъци от мълнии
по влажния гръб на коня – Димитър Палазов

мрачен ден
дъждът носи
аромат на цветя – Елисавета Шапкарева

Зелен склон
пролетта проправя път
към върха – Елена Джартова

Жълтее
букет от иглика –
слънце в дома ми – Емилия Иванова

Божурите ронят
листо след листо
пролетна тъга – Илияна Стоянова.

На дланта ми
бяла пеперуда
по-голяма от облак – Стоянка Боянова.

светулка
лети и се губи
душа на скитник – Александра Кирева

сянка на птица
прекосява пътя
погледът ми литва – Виолета Солникова

Две рижи опашки
се люшкат едновеременно
момиче на кон – Станка Бонева  

Птиче петолиние
есенна соната
за довиждане – Даниела Симеоновска

Японски танц
полита жеравът
от ветрилото – Весислава Савова

Необрана ябълка
нахапана в клоните
само луната – Людмила Христова

Утринен повей
кръжат две листа
по-високо от чайка – Илияна Илиева

Есенен залез
на ръждивия гвоздей
нова плитка лук – Венелина Петкова

Облачен ден
в шипката
есенен залез– Антонина Караламбева  

Късна есен
толкова неща
видими – Петър Чухов

Само звук на кълвач
в смълчаната гора
декември – Светла Пачева-Карабова

Зимен вятър
връща дъха ми
обратно – Цонка Великова

Въздушна целувка
вятърът сменя
посоката си.– Радка Миндова 

В коледната нощ
и мишлето в килера
надушва празник– Мария Рибарова

празник в църквата
щурче и врабче
пеят в хор– Мария Болгурова

лодки край брега
отраженията
аха да отплават– Петър Пламенов

Стоя на брега
сянката ми плува,
но не отминава– Лиляна Райчева

селска гара
върху таблото с разписания
лястовиче гнездо– Аксиния Михайлова

Родопско село.
Тук пътят свършва
продължава го песента.– Лъчезар Селяшки.

С камък  до сърцето
си лягам нощем
да сетя лавата в него- Павел Боржуков – Боржи

Утрин
родих се с белотата
на кокичета– Станислава Ганчева

увиснал житен клас
наоколо се носи
дъх на хляб– Тодор Биков. 

Билярдна маса
таз вечер е площадът
съдби се срещат– Кирил Димитров

Чаша чай
времето в такт
с Лунната соната– Славка Ставрева

Дъга
между нашите души
седемцветен мост– Цветанка Георгиева

Поледица
хващам се
за мъжки парфюм– Лидия Лечева

Разчитам бенките
по твоята кожа
Брайлово писмо– Диана Тенева

Първи стих
не на езика
на мама– Цецка Илиева

Училищен автобус
по заскрежените стъкла
нецензурни надписи– Зорница Харизанова

Селско гробище
луната огрява
начупена пита– Деляна Георгиева

Вятър в тревите
над сърцето на войника
чужда земя– Александра Ивойлова.

Мама е трева
а над нея табелка:
„Пази тревата!” – Георги Тодоров

Докато чакам
хляба да втаса
спомени за татко– Кейт Б. Хол

Есен в парка
между две пейки
сянката на мама– Иванка Янкова

листата на лозата
дланите на татко
протегнати към моето лице– Златка Тименова

Угасна слънцето
в дядовата мандолина
в струните тишина– Сидония Пожарлиева

Кутия със снимки
заедно
сватба и погребение– Детелина Тихолова

Пеперуда
прикована с карфица
нова Голгота– Димитър Стефанов

Пеперуди…
кутията с карфици
неотворена– Гергана Янинска

в чинията
само една риба
ще ни стигне за цял живот– София Филипова.

Есенно слънце
от мъглата изплуват
чертите на Бог– Минко Танев

Гнездо
на върха на дървото
око към Бога– Омила

Снежна пелена
Божие покривало
за хлебен посев– Ани Стайкова-Иванова

Снежна вихрушка
божествен йероглиф
изписва небето– Христо Полизов

скален манастир
превръща се в птица
молитвата– Христина Панджаридис

Денят беше злобен
Вечерта – уморена
Нощта – влюбена – Андрей Филипов

Спрял автомобил,
стоповете му мигат…
Разплакан човек. – Андрей Филипов

Попитах дъжда
какво ще бъде утре,
каза – дъждовно. – Андрей Филипов

По-добре тъжна
истина, отколкото
радостна лъжа – Андрей Филипов

Ако днес умре,
танцувайте и пейте
вече е добре. – Андрей Филипов

Хайку постига хармония с природата, търси вечното в света на преходното, неизменното в променящия се свят. Озарени от мигновения, творец и читател възприемат изначалното единство на всички реалности и проникват отвъд зримите изображения. Според Алън Самърс „през 21-ви век хайку вече се очертава като най-популярната форма на поезия в света”.