Излекуването на пациентите не е устойчив бизнес модел: Защо здравната система не цели да излекува пациентите

🔍 Въведение

Съвременната медицина е изградила репутацията си като напреднала, хуманна и базирана на наука. Но въпросът, който все повече хора си задават, е: дали системата наистина има интерес да излекува пациентите? Или по-скоро – да ги поддържа хронично болни, зависими от медикаменти и постоянни медицински грижи?

Твърдението, че „излекуването на пациентите не е устойчив бизнес модел“ звучи провокативно, но когато се анализира внимателно, зад него се крият логика, икономически интереси и доказани практики.


💊 Фармацевтичният модел: хронична зависимост, а не излекуване

Фармацевтичните компании оперират на принципа на печалбата. За разлика от други индустрии, тук клиентът не търси „удоволствие“, а облекчение от болка, страх и страдание. Именно затова най-успешният клиент е хронично болният пациент.

  • Хроничните заболявания (като диабет, високо кръвно, депресия, астма и др.) генерират най-големи и дългосрочни печалби.
  • Лекарствата не лекуват причината, а контролират симптомите, често временно.
  • Страничните ефекти от едно лекарство често изискват друго, което води до т.нар. “лекарствена каскада” – поредица от нови медикаменти за справяне с вредите от предишните.

📌 Пример:
Антидепресантите често водят до наддаване на тегло, безсъние, сексуална дисфункция – което изисква допълнителни лекарства. Бета-блокерите увреждат метаболизма, стомашни лекарства повишават риска от недостиг на витамини и деменция. Всичко това създава затворен кръг от лекарства → симптоми → нови лекарства.


⚠️ Рискови практики и конкретни примери

  1. Опиоидната криза (САЩ)
    • Purdue Pharma рекламира OxyContin като “безопасен”, въпреки вътрешни данни за зависимост.
    • Хиляди лекари са насърчавани да предписват опиати дори за леки болки.
    • Резултат: над 500 000 смъртни случая и милиони зависими пациенти.
  2. Zantac (ранитидин)
    • Години наред се е продавал, въпреки рисковете от канцерогенни примеси (NDMA).
    • Изтеглен едва през 2020 г., въпреки че проблемите били известни по-рано.
  3. Използване на антибиотици
    • Прекомерно и ненужно изписване води до антибиотична резистентност – глобална заплаха.
    • Лекарите често предписват антибиотици “за всеки случай”, вместо да изчакат изследвания.

🧬 Фокус върху симптомите, а не върху причините

Вместо да се търси и премахне коренът на проблема – като възпаления, дефицити, автоимунни процеси, стрес или нездравословен начин на живот – съвременната медицина често:

  • Лекува високото кръвно, но не се пита защо пациентът го има.
  • Изписва лекарства за диабет тип 2, вместо да промени хранителния режим.
  • Дава медикаменти срещу тревожност, вместо да се разгледа психологическата или социалната среда.

Това не е поради незнание – а често поради липса на време, интерес или икономически стимул.


📉 Има ли стимул да се излекуваш напълно?

Един здрав пациент:

  • Не купува лекарства.
  • Не посещава специалисти.
  • Не прави скъпи изследвания.
  • Не носи печалба.

С други думи – излекуваният пациент е “загубен клиент”.


🧠 Контрааргументи – за баланс:

  • Много лекари са етични и искрено искат да помагат.
  • Има болести, които наистина изискват поддържащо лечение (напр. автоимунни, генетични).
  • Не всички фармацевтични компании действат с умисъл – понякога страничните ефекти се разкриват по-късно.

Но когато системата възнаграждава симптоматично лечение, а не излекуване, индивидуалните намерения често се губят в икономическия механизъм.


📚 Заключение

Медицинската и фармацевтичната индустрия е едновременно постижение на човешкия прогрес – и предупреждение. Системата не е създадена да те излекува, а да те управлява като пациент. Лекарствата са нужни, но когато станат постоянна част от живота ти без да решават източника на проблема, започва да се разкрива по-дълбока истина: излекуването на пациентите не е устойчив бизнес модел, но лечението на много винаги болни пациенти е устойчив бизнес модел.

Leave a comment