Velislav Krastev Blog

Вселенската църква съществува в единство до 1054 г., когато настъпва Великата схизма – официалното разделение между Източноправославната и Римокатолическата църква

Период на Вселенската църква и съборите

До 1054 г. църквата е била единна и ръководена чрез Седемте Вселенски събора (между 325 и 787 г.), които определят основните догми на християнството:

1. Първи Никейски събор (325 г.)
   Място: Никея (дн. Изник, Турция)
   Свикан от: Император Константин Велики
   Основни решения:
   Осъждане на арианството, което твърди, че Христос е създаден и не е равен на Бога Отца.
   Утвърждаване на Никейския символ на вярата, който признава Христос като единосъщен (ὁμοούσιος) с Отца.
   Определяне на датата на Великден.
   Текст на Никейския символ на вярата (325 г.):
   “Вярвам в един Бог, Отец Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало. Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Духа Светаго и Дева Мария, и стана човек. И беше разпнат за нас при Понтийския Пилат, и страда, и бе погребан. И възкръсна в третия ден, според Писанията. И възлезе на небесата, и седи отдясно на Отца. И пак ще дойде със слава да съди живите и мъртвите, и Царството Му не ще има край. И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Който с Отца и Сина се покланя и слави, Който е говорил чрез пророците. В една, света, съборна и апостолска Църква. Изповядвам едно Кръщение за опрощаване на греховете. Очаквам възкресението на мъртвите. И живота в бъдещия век. Амин.”
   
2. Първи Константинополски събор (381 г.)
   Място: Константинопол (дн. Истанбул, Турция)
   Свикан от: Император Теодосий I
   Основни решения:
   Потвърждаване на Никейския символ на вярата.
   Осъждане на македонианството, което отрича божествеността на Светия Дух.
   Допълване на Символа на вярата с учението за Светия Дух.
   Текст на допълнения Символ на вярата:
   “И в Духа Светаго, Господа, Животворящия, Който от Отца изхожда, Който с Отца и Сина се покланя и слави, Който е говорил чрез пророците.”
   
3. Ефески събор (431 г.)
   Място: Ефес (дн. Турция)
   Свикан от: Император Теодосий II
   Основни решения:
   Осъждане на несторианството, което твърди, че Христос има две отделни личности – човешка и божествена.
   Утвърждаване на Дева Мария като Богородица (Θεοτόκος), а не само „Христородица“.
   Забрана за добавки към Символа на вярата.
   
4. Халкидонски събор (451 г.)
   Място: Халкидон (дн. част от Истанбул, Турция)
   Свикан от: Император Маркиан
   Основни решения:
   Осъждане на монофизитството, което твърди, че Христос има само една (божествена) природа.
   Провъзгласяване на Халкидонския догмат – Христос е „един и същ Син, Господ и Единороден, познаван в две природи, неслитно, неизменно, неразделно и неразлъчно“.
   Утвърждаване на Римския папа като „пръв между равни“, но не с върховна власт.
   Текст на Халкидонския догмат:
   “Изповядваме един и същ Христос, Син, Господ, Единороден, в две природи, без сливане, без изменение, без разделяне, без разлъка.”
   
5. Втори Константинополски събор (553 г.)
   Място: Константинопол
   Свикан от: Император Юстиниан I
   Основни решения:
   Осъждане на т.нар. „Три глави“ – писания на несториански мислители, които засягат въпроси за връзката между божественото и човешкото в Христос.
   Потвърждаване на решенията на предишните събори.
   
6. Трети Константинополски събор (680–681 г.)
   Място: Константинопол
   Свикан от: Император Константин IV
   Основни решения:
   Осъждане на монотелитството, което твърди, че Христос има две природи, но само една воля.
   Утвърждаване, че Христос има две воли – човешка и божествена, действащи в съвършена хармония.
   
7. Втори Никейски събор (787 г.)
   Място: Никея
   Свикан от: Императрица Ирина
   Основни решения:
   Възстановяване на почитането на иконите, което е било забранено от иконоборците.
   Разграничение между идолопоклонството (забранено) и иконопочитанието (разрешено).
   Определяне на иконите като средство за духовно почитание, а не за боготворене.
   Текст от събора:
   “Който не почита иконите, не почита и Христос, Богородица и светиите.”

След този период започват разногласия между Изтока и Запада.

Разделението през 1054 г. (Великата схизма)

Основните причини за разрива между Рим и Константинопол са:

• Филиокве – Западната църква добавя в Символа на вярата, че Светият Дух „изхожда и от Сина“ („Filioque“), което Източната църква не приема.
• Претенциите на папата – Римските папи започват да претендират за върховна власт над цялата църква, което Константинопол отхвърля.
• Литургични и културни различия – латинският Запад и гръцкият Изток развиват различни традиции.
• Политически конфликти – борбата за влияние между Византийската империя и Запада изостря отношенията.

През 1054 г. папският легат кардинал Хумберт и патриархът на Константинопол Михаил Керуларий си разменят взаимни анатеми, с което се узаконява разделението.

Така се оформят Римокатолическата и Източноправославната църква, които остават разделени и до днес.