Хората са различни, но и еднакви – изкуството да разбираме хората и да бъдем добри лидери

На снимката Джим Дорнън и жена му Нанси Дорнън

Защо е важно да познаваме човешката природа?

С времето научих нещо много важно: хората са различни и същевременно еднакви.

Какво означава това?

Означава, че всеки от нас има своя индивидуалност, различен начин на живот, различен характер и житейски опит. Всичко това ни превръща в уникални личности. Но въпреки различията си, ние имаме и много общи потребности, желания и стремежи.

В книгата си Флоранс Литауър разглежда четири основни типа темперамент, които ни помагат да разберем по-добре човешкото поведение и начина, по който хората общуват, мислят и вземат решения.

Нека разгледаме тези четири типа личности.

1. Четирите основни типа темперамент

Сангвиникът – човекът, който прави нещата по забавния начин

Сангвиниците са контактни, общителни, привлекателни и забавни хора. Те обичат да общуват, да разказват истории и да бъдат сред други хора. Често са душата на компанията и умеят да създават добро настроение.

Понякога обаче са разсеяни и неорганизирани. Не винаги можем да бъдем сигурни, че ще пристигнат навреме или ще изпълнят точно това, което са обещали.

Но когато се появят, обстановката обикновено се променя към по-добро. Те внасят енергия, ентусиазъм и позитивизъм.

2. Холерикът – човекът, който прави нещата по своя начин

Холериците също са общителни, но обикновено имат ясно изразено собствено мнение. Те са уверени, смели, решителни и притежават естествени лидерски качества.

Умеят да вземат решения, да поемат отговорност и да преследват поставените цели.

От друга страна, понякога могат да бъдат прекалено настойчиви, агресивни, безчувствени или деспотични. Тяхната решителност може да се превърне в недостатък, когато не се съобразяват с чувствата и мнението на останалите.

Те са ориентирани към резултатите и често искат нещата да се случват бързо и по техния начин.

3. Меланхоликът – човекът, който прави нещата по правилния начин

Меланхолиците са по-затворени по природа. Те са аналитични, задълбочени, артистични и творчески личности. Обичат да размишляват, да анализират и да търсят правилните решения.

Те са перфекционисти и обръщат изключително внимание на подробностите. Интересуват се повече от фактите, отколкото от забавленията.

Това са хората, които често срещаме сред хирурзите, инженерите, счетоводителите и пилотите – професии, в които точността и вниманието към детайлите са от огромно значение.

Понякога са прекалено критични както към себе си, така и към другите. Могат да изглеждат сериозни и дори песимистични.

Но имат едно изключително ценно качество – на тях може да се разчита. Те са верни, организирани и методични, а при правилно насочване могат да бъдат отлични лидери.

4. Флегматикът – човекът, който прави нещата по лесния начин

Флегматиците са може би най-спокойните и балансирани представители на четирите типа темперамент.

Те са тихи, дипломатични, уравновесени и лесни за общуване. Рядко влизат в конфликти и умеят да създават атмосфера на спокойствие и разбирателство.

Понякога обаче могат да бъдат недостатъчно мотивирани, незаинтересовани или склонни да отлагат решенията. Често предпочитат да оставят нещата да се развиват от само себе си, вместо да поемат инициативата.

Не обичат да обиждат хората и понякога се съгласяват с всичко само за да запазят мира.

Но не бива да подценяваме тези хора. Те са стабилни, лоялни и могат да бъдат изключително ценни за всеки екип. Когато развият увереността си и се научат да изразяват по-ясно своите позиции, могат да се превърнат и в много добри лидери.

2. Четири темперамента – четири различни начина на действие

За по-голяма яснота можем да обобщим четирите типа по следния начин:

• Сангвиникът прави нещата по забавния начин.
• Холерикът прави нещата по своя начин.
• Меланхоликът прави нещата по правилния начин.
• Флегматикът прави нещата по лесния начин.

Разбира се, почти всеки човек притежава характерни черти на два или повече от тези темпераменти. Затова не бива да поставяме хората в строги категории или да правим прибързани заключения за тях.

Важно е обаче да разбираме индивидуалните особености на хората, с които работим.

Особено когато сме лидери.

3. Как да работим с различните типове темперамент?

Добрият лидер не очаква всички хора да мислят и действат като него. Той се научава да разбира различията и да приспособява начина си на общуване към човека срещу себе си.

Как да общуваме със сангвиниците?

Когато работим със сангвиници, трябва да се фокусираме върху приятната страна на нещата, историите, общуването и груповите награди.

Не бива да ги затрупваме с прекалено много факти и подробности, защото това може да ги разконцентрира.

Те са особено важни за един екип, защото са общителни, умеят да създават контакти и могат да привличат нови хора.

Как да общуваме с холериците?

С холериците можем сравнително бързо да преминем към същността на въпроса. Те предпочитат конкретни цели, ясни задачи и разговори, насочени към резултатите.

Трябва обаче да им дадем възможност да проявяват инициатива и да вземат самостоятелни решения. Те обикновено имат желание да поемат повече отговорности.

Същевременно трябва да им помогнем да разберат колко е важно да изслушват останалите, преди да им кажат какво да правят.

Тяхната решителност, увереност и ориентация към резултатите са силни страни. Но могат да се превърнат в слабости, ако започнат да оказват прекалено голям натиск върху останалите.

Особено важно е това в бизнеса Амуей, където работим с независими собственици на собствен бизнес, а не с обикновени служители.

Никой не започва собствен бизнес, за да получи още един шеф!

Ако двама холерици се опитат да доминират над останалите, много лесно може да се стигне до сблъсък на характери и борба за надмощие.

Как да общуваме с меланхолиците?

Меланхолиците са аналитични хора. Те имат нужда от факти, информация и достатъчно време, за да обмислят нещата, преди да предприемат действие или да вземат решение.

Понякога могат да изглеждат по-отрицателно настроени от останалите, но това е част от техния начин на мислене. Те искат първо да разберат всичко.

Не бива да ги пришпорваме прекалено. Трябва да им дадем възможност да задават въпроси, да проучват и да анализират.

Разбира се, прекаленото търсене на всички възможни отговори също може да се превърне в пречка. В определен момент човек трябва да се довери на знанията си и да пристъпи към действие.

Как да общуваме с флегматиците?

Флегматиците са изключително ценни при изграждането на доверие и създаването на добри отношения в екипа.

Те умеят да успокояват напрежението, да намират допирни точки и да насърчават разбирателството между хората.

Понякога обаче избягват трудните разговори, защото не искат да обидят никого. Могат да се съгласят с всичко, само за да има мир.

Това невинаги е полезно. Един екип има нужда от ясна посока, конкретни цели и хора, които могат да изразяват позицията си.

Флегматиците могат да бъдат също толкова амбициозни и успешни, колкото останалите. Необходимо е само да бъдат насърчавани да проявяват повече инициатива и увереност.

4. Добрият лидер умее да се приспособява

Когато забележим, че някой в екипа не постига очакваните резултати или че между членовете му се появяват конфликти, причината невинаги е в липсата на способности или желание.

Понякога проблемът е в това, че лидерът не е успял да се приспособи към различията между себе си и останалите.

Всеки тип темперамент има своите силни и слаби страни. Задачата на добрия лидер е да разпознае тези особености и да се научи да работи с тях.

Ако затрупаме сангвиника с факти и подробности, ще го разконцентрираме. Но ако не предоставим достатъчно информация на меланхолика, той ще загуби интерес и увереност.

Ако бъдем прекалено строги с друг холерик, можем да предизвикаме сблъсък на личности. Ако пък сме прекалено отстъпчиви с флегматик и приемаме всяко негово отлагане или извинение, рискуваме нещата никога да не започнат или да не бъдат завършени.

Следователно трябва да намерим правилния баланс.

Добрият лидер трябва да бъде едновременно авторитетен и способен да постига съгласие.

Той трябва да умее да поставя ясни граници, да определя посоката и същевременно да уважава индивидуалността на хората.

Понякога замяната на човек в екипа само защото не сме успели да общуваме правилно с него може да се окаже скъпа, разточителна и отнемаща много време грешка.

Ние трябва да се научим не само да разбираме другите, но и да опознаваме собствените си слабости.

5. Ние сме преди всичко в бизнес с хора

В крайна сметка трябва да разберем нещо много важно: ние основно сме в бизнес с хора.

Да разбираме хората и да умеем да работим с тях е също толкова важно, колкото за един хирург да познава човешкото тяло или за един автомонтьор да разбира от двигатели.

Ако искаме да бъдем успешни професионалисти в бизнес, основан на човешките взаимоотношения, трябва да приемаме тази роля сериозно.

Трябва да развиваме комуникационните си умения със същото внимание, с което изучаваме продуктите и усъвършенстваме уменията си като спонсори.

Защото каква е ползата да привлечем хора, ако след това не успеем да ги задържим и развием?

Тогава вместо да бъдем по-успешни, по-богати и удовлетворени, ще останем разочаровани от загубените взаимоотношения.

6. Въпреки различията си, хората имат едни и същи основни потребности

Колкото и да се стремим да станем добри в общуването, не бива да забравяме нещо изключително важно:

Хората са също толкова прости, колкото и сложни. Те са също толкова еднакви, колкото и различни.

Какво имам предвид?

Всички ние се стремим към едни и същи основни неща в живота и в отношенията помежду си.

Искаме:

• Да бъдем уважавани.
• Да бъдем обичани.
• Да бъдем ценени и почитани.
• Да имаме семейство и близки хора.
• Да се чувстваме защитени и сигурни.
• Да знаем, че сме важни за някого.

Всеки, който успее последователно да показва тези неща на хората около себе си, ще спечели тяхното доверие, уважение и подкрепа.

Ние получаваме това, което даваме!

Ако показваме уважение към другите, изслушваме ги и се отнасяме с внимание към тяхната гледна точка, дори когато не сме съгласни с нея, ще изграждаме много по-здрави и устойчиви взаимоотношения.

Когато към това добавим и разбирането за индивидуалните различия между хората, ще имаме много по-големи възможности за успех както в нашия живот, така и в живота на хората около нас.

Ако самите ние сме уверени в себе си, няма да изпитваме необходимост непрекъснато да се съревноваваме с хората от собствения си екип.

Ще можем да насочим вниманието си към тяхното развитие и успех.

Истинското лидерство винаги се стреми към модела „Печеля – печелиш“, а не „Печеля – губиш“.

7. Лидерството започва с личния пример

Тези принципи важат не само в бизнеса, но и в семейството, приятелството и възпитанието на децата.

Нашите деца искат и имат нужда от любов, за да се чувстват сигурни. Но те имат нужда и от дисциплина, ясни граници и ценности, които да им помогнат да израснат като здрави и отговорни личности.

Когато използваме положението или властта си, за да контролираме другите, често постигаме точно обратното на това, което желаем.

Истинският лидер не трябва да бъде човек, от когото всички се страхуват. Той трябва да бъде човек, на когото останалите имат доверие.

Ако даваме добър личен пример, ако се държим като партньори и съмишленици по пътя към успеха и ако насърчаваме останалите, като същевременно им показваме ясна посока, ще изградим силен и единен екип.

В едно здраво бизнес семейство хората не се чувстват подчинени. Те се чувстват ценени, уважавани и мотивирани да се развиват.

Именно така се изграждат успешни последователи и устойчиви взаимоотношения.

Заключение: Истинският успех се измерва и с успеха на хората около нас

В крайна сметка за нас няма да съдят само по личните ни постижения, доходите или положението, което сме достигнали.

Ще съдят и по това дали животът на хората, които сме водили и подкрепяли, се е променил към добро. Дали са успели да развият способностите си, да постигнат целите си и да сбъднат мечтите си.

Ако сме помогнали на други хора да станат по-уверени, по-успешни и по-щастливи, значи сме постигнали нещо много по-значимо от личния успех. Успехът не е просто да водиш хората, а да им помогнеш и те да успеят.

Защото истинският лидер не изгражда хора, които зависят от него. Той помага на хората да открият собствените си възможности и да постигнат своя успех.

И когато успеем да постигнем това, ще получим в живота си не само успех, но и нещо много по-ценно – уважение, доверие, удовлетворение и истинска значимост.

---

Повече за моето виждане относно бизнеса Амуей можете да прочетете в статията ми: „Моят поглед за бизнеса Амуей“.