Velislav Krastev Blog

За настоящата статия са изполвани материали от лекциите по Богословие на Петя Зарева.

Всяка църква има своята политика, църковен ред или стил на управление. Те са нужни с цел правилно функциониране, структура и ръководство. Баптистите се различават от останалите църковни деноминации по стила на ръководство и решаване на въпроси, които касаят църковния живот.

Една от основните разлики между управлението или църковния живот на баптистката църква и останалите деноминации, е, че никоя личност или група от хора извън  църквата нямат право да се месят при вземането на решения относно вярванията или църковните практики. Нещо повече, всички членове на църквата, независимо дали са водачи или миряни, имат равен глас при управлението и решения относно църковния живот. Църковният живот/управление в баптистката църква често се нарича „демократичен“. В известен смисъл е така. При демокрацията се предполага, че всички имат равни права при вземането на решения. Никой човек или група от хора не са привилегировани или с предимство. За да се осъществи този демократичен принцип, налице са редовно общи църковни събрания, на които всеки църковен член споделя своето мнение и изразява становище относно дискутираните въпроси, които изискват решение.

Баптистите смятат, че техните убеждения са не само съвместими с политиката им, но и са фундаментални за нея. Следователно църковният живот и управление, приети и практикувани от баптистите, се основават на техните конкретни вярвания.

• Господство на Христос. Строго погледнато баптистите не вярват в демократичния стил на управление. „Демократичен“ е политическо понятие, което означава „управление на народа“. Според баптистите върховният авторитет в църквата принадлежи на Христос, а не на хората в църковната общност. Христос е Главата на църквата (Eфесяни 4:15; Филипяни 2:11). Вероятно подходящият термин за църковно управление в баптистките църкви би трябвало да бъде „тео- демократичен“, което означава, че Бог владее над своя народ.
• Авторитетът на Библията. Баптистите вярват, че управлението „отдолу-нагоре“ най-добре отразява практиките и църковния живот на общностите от християни, описани в НЗ. Така например църквите, чийто живот е описан в НЗ вземат решения общо, като всеки има право на глас, а не само определени водачи или групи от хора (Деяния 6:1-6; 13:1-3; 15:22; 2 Коринтяни 8:1-13).
•  Спасението само по благодат чрез вяра. Баптистите вярват, че всички новородени вярващи се спасяват чрез вяра в Христос по благодат, а не чрез дела или въз основа на своя социален статус или друго нещо (Eфесяни 2:8-10). В подножието на кръста всички сме равни. Следователно никой вярващ не трябва да господарува или да властва над останалите. Това означава, че всички християни, които съставляват една църковна общност трябва да са равни помежду си под господството на Исус Христос.
• Свободата на личността и свещеничеството на вярващия. Всяка човешка личност разполага, със свобода, дадена от Бога, както за вземане на решения, така и за носене на отговорност, което включва и познаването на Бога и Неговата воля. Тези, които откликват с вяра, получават вечен живот и биват осиновени от Бога, получават спасение и стават „царство от свещеници“ (1 Петър 2:9; Откровение 5:1-10). Всеки има свободен достъп до Бога чрез Христос и Писанията, под ръководството на Светия Дух. Христос е великият Първосвещеник (Евреи 7-10). Фактът, че всички вярващи са наречени „свещеници на Бога“ подсказва, че те могат да търсят Божията воля директно и всички са с равни права и задължения при общуването.
•  Църковно членство само за новородени и кръстени вярващи. Баптистите настояват категорично, че библейското учение изисква единствено повярвали или новородени хора да стават членове на църковната общност, след като са изявили желание да се кръстят посредством потапяне във вода. Следователно църквата е общество от кръстени вярващи, които имат равни права пред Бога и участват равнопоставено в църковния живот.

Баптистите твърдят, че единственият Глава на църквата е Господ Исус Христос и всички в нея са равнопоставени, независимо дали заемат водеща позиция в ръководството или в служението.

В баптистките църкви обаче основният принцип, e, че всички вярващи носят отговорност пред Бога и всички те са „царско свещеничество“, тоест, имат задължение да участват в църковния живот пълноправно. Бог ще им търси отчет за начините, по които са използвали талантите си и дадените от Бога дарби за съграждането на Неговото тяло, църквата (Ефесяни 4:1-15).

С други думи фактът, че всеки има глас в управлението може да допринесе за жизнеността на целия църковен организъм – равни права означава еднаква отговорност и загриженост за онова, което се случва в тялото, защото то ще се отрази на всички, било положително или негативно. Следователно, напълно желателно е всички да участват във вземането на решенията, както и в процеса на стигане до тези решения.

Всяка баптистка църква е автономна. Когато споменем думата църква, имаме предвид местната общност от новородени и кръстени вярващи, а не баптистката деноминация като цяло. Всяка отделна баптистка църква сама решава своя „вътрешен“ живот, което на моменти може да варира с общите положения в цялата баптистка деноминация.

Автономност означава, че всяка самостоятелна баптистка църква сама избира своето ръководство в това число пастири, дякони, форма на поклонение, дни за богослужения, финансови въпроси и социални дейности, както и контрол на всички гореспоменати елементи. Това означава, че баптистките деноминационни организации или национални конвенции не би трябвало да упражняват натиск или контрол върху отделната баптистка общност. Ако това се случи, то ще бъде в нарушение на основните баптистки принципи и политика.

Автономността на баптистката църква означава, че тя не би допуснала намеса от страна на държавните институции по въпроси, които касаят нейния вътрешен и духовен живот. Баптистите признават държавните закони за валидни, но отказват да приемат намеса по отношение на въпроси, свързани с тяхната доктрина, политика и служение (Матей 22:21). Баптистите принципно се противят на всички опити на държавата да диктуват на църквата как и в какво да вярва и как да провежда своите църковни практики и служение. Това поведение е струвало скъпо на баптистите по света в хода на столетията.

ЦЪРКОВНИ СЛУЖИТЕЛИ – ПАСТИРИ И ДЯКОНИ

Павел и Тимотей, слуги на Исус Христос, до всичките светии в Христа Исуса, които са във Филипи, с епископите и дяконите. Филипяни 1:1

В Новия Завет са изброени няколко дарби и служения, които са необходими за изграждането на местната църква и това са пастирите и дяконите. Баптистите вярват, че съгласно библейските принципи всички вярващи са призовани да служат и са надарени с таланти, които да използват за Царството. Независимо че всички са равни пред Бога, някои носят отговорността да ръководят – това е привилегия, но носи със себе си сериозни задължения, които ще разгледаме по-долу.

Баптистките пастири 

Новият завет използва три думи, за да опише ръководните позиции в църквата и това са: старейшина, пастир и епископ. Понятието „старейшина“ има старозаветна конотация и описва личност от еврейското общество, която е натоварена с ръководни функции при вземането на решения. (Деяния 20:17-28; 1 Петър 5:1-5). В Новия завет думата описва зрял вярващ, натоварен с духовно служение в църквата. Думата „епископ“ означава „надзорник“ или човек, който в новозаветния контекст, ръководи дадена църква, но впоследствие понятието започва да се използва за някой, който отговаря за по-голям брой църкви. Понятието „пастир“ е синоним на „овчар“ и в новия завет се използва взаимозаменяемо с останалите две понятия. То е използвано от самия Христос и обозначава личност, която служи и се грижи жертвено.

Според вас защо баптистите са избрали именно думата „пастир“?

Всяка баптистка църква сама избира своя пастир. При различните църкви процесът за избиране на пастир е различен според нуждата и обстоятелствата. По-долу са споменати общите положения:

•  Когато църквата е без пастир, тя обикновено подбира комитет от няколко души, които имат задачата да се молят и да проучат възможности за избор на подходящия за тях водач.
•  След внимателен подбор и време за молитва комитетът предлага на църквата личността, която единодушно да избрали да бъде техен пастир.
• Избраният кандидат за пастир посещава църквата и проповядва в нея, след което църквата гласува. Ако отговорът е в негова полза, предстои той самият да реши дали да приеме предложението или не.
• Един пастир остава на своята позиция в местната църква, докато и той, и църквата се съгласят за това.

Връзката между пастир и църква е много специална. Всяка страна има своите отговорности и възможности. Ако всеки изпълнява своите обещания, взаимоотношенията ще бъдат позитивни и плодотворни. От църквата се очаква да се моли за пастира, да го подкрепя, да го издържа финансово, да следи и за неговите емоционални нужди. Пастирът също трябва да се моли за миряните, да се грижи за духовните им нужди, да осигурява подходящо библейско обучение и да служи по примера на Христос.

Баптистките дякони

Баптистите са решили, че църквата има нужда и от дякони, съгласно новозаветния пример в книгата Деяния и в посланията. Докато пастирите може да бъдат повикани или избрани от общности или места извън местната църква, то дяконите задължително са хора от самата местна църква, които са се отличили с дарби и грижовност съгласно библейските изисквания. Те са записани в 1 Тимотей 3:8-13 и касаят както качествата на самия дякон, така и взаимоотношенията му с неговата църква. Дяконите, както и пастирите трябва да бъдат хора с безупречно поведение и характер. В Деяния 6:1-6 намираме описание на дяконската служба и начина, по който тя възниква. Очевидно е, че дяконите са избрани с цел да се грижат за физическите нужди на хората, така че пастирите да се съсредоточат върху духовните потребности на вярващите. Както и пастирите, дяконите също трябва да служат по примера на Христос, а не да се разглеждат като властващи водачи.

В баптистката църква избирането на дякони е процес, който включва цялата църква, така че се очаква да има единодушие при вземането на това решение.

В различните църкви ролята на дяконите варира в зависимост от техния размер, нужди и особености. Църквите включват дяконите в различни служения, например посещаване на болни, съветване и подпомагане на семейства в нужда, събиране и раздаване на материална помощ, което предполага, че те трябва да общуват с църковните членове, за да са наясно с техните нужди.

Ръкополагане в баптистката църква

Ръкополагането в баптистката църква не означава, че бъдещият служител изведнъж се сдобива със специална власт или свръхестествени умения. По-скоро вярващи и невярващи, които присъстват на това тържествено събитие, са свидетели на неговото желание и решение да се посвети в служение на тази конкретна местна църква. Напоследък ръкополагане се извършва и над дякони, мисионери и хора, които се посвещават на социално и младежко служение, за да бъде почетена тяхната отдаденост и да бъде прославен Господ за това, че ги е избрал и призовал. В същото време тъй като ръкополагането е съпроводено с молитва за служителите, те биват насърчени, знаейки, че не са сами в трудностите, които им предстоят.