Небесното духовно царство според Библията и книгата на Енох

Какво са видели пророците и апостолите в небесните видения?

Когато Библията говори за „небесното царство“, „небесата“, Божия престол и духовния свят, тя не представя една проста картина на място, намиращо се някъде „над облаците“. В библейските видения се разкрива сложна духовна реалност, в центъра на която стои Бог, заобиколен от небесни същества, ангели и служители.

Пророци като Исая, Езекиил и Даниил, а по-късно апостол Йоан и апостол Павел, описват преживявания, при които им е позволено да видят или да възприемат части от невидимия свят.

Особено впечатляващо е сходството между някои от тези видения:

Божи престол;
огън и светлина;
небесни същества;
ангели;
книги и небесен съд;
множество небесни същества;
Божията слава;
Месията/Синът Човешки;
небесният Йерусалим;
окончателното Божие царство.

Тази статия разглежда тези свидетелства и ги сравнява с описанията в 1 Енох.

1. Има ли в Библията духовно небесно царство?

Исус многократно говори за „небесното царство“.

В Матей 4:17 четем:

„Покайте се, защото наближи небесното царство.“

В молитвата „Отче наш“ Исус казва:

„Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“

Тук се вижда важна идея: Библията представя небето като сферата, в която Божията воля вече се изпълнява съвършено, докато на земята тя трябва да бъде установена.

Исус също казва:

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“

— Матей 5:8.

Следователно крайната цел на човека според християнското откровение не е просто да „живее на небето“, а да бъде в Божието присъствие и да види Бога.

2. Небесният престол – центърът на духовното царство

Една от най-постоянните картини в библейските видения е тази на Божия престол.

Исая разказва:

„В годината, когато умря цар Озия, видях Господа, седнал на престол висок и издигнат…“

— Исая 6:1.

Около престола Исая вижда серафими:

„Серафимите стояха над Него; всеки имаше по шест крила… И викаха един към друг и казваха: Свят, свят, свят е Господ на Силите.“

— Исая 6:2–3.

Това е една от най-важните картини за устройството на небесното царство:

Бог → престол → небесни същества → поклонение → Божия слава.

3. Видението на Езекиил – най-подробното описание

Езекиил получава едно от най-впечатляващите видения в цялата Библия.

Той започва с думите:

„Отвориха се небесата и видях Божии видения.“

— Езекиил 1:1.

Той вижда четири живи същества.

Те имат:

човешки образ;
четири лица;
четири крила;
крака като на теле;
блестящ вид;
огън и светкавици около тях.

Езекиил вижда и нещо изключително необичайно – колела:

„И видях колело на земята до всяко от живите същества… видът на колелата и направата им беше като блясък на хрисолит; и четирите имаха еднакъв вид; и видът им беше като колело в колело.“

— Езекиил 1:15–16.

Още по-загадъчно е:

„А окръжностите им бяха високи и страшни; и окръжностите на четирите бяха пълни с очи наоколо.“

— Езекиил 1:18.

След това над живите същества има нещо като небесен свод:

„Над главите на живите същества имаше нещо като простор, подобно на блестящ кристал.“

— Езекиил 1:22.

И над този свод:

„А над простора… имаше подобие на престол, като вид на камък сапфир; и над подобието на престола имаше подобие на човек.“

— Езекиил 1:26.

След това Езекиил казва:

„Това беше видът на подобието на Господната слава.“

— Езекиил 1:28.

Тук трябва да бъдем внимателни.

Езекиил не казва, че е видял Бога в Неговата пълнота. Той постоянно използва изрази като „подобие“, „вид“, „като“. Това показва ограничеността на човешкия език пред едно небесно видение.

4. Кои са четирите живи същества?

В Езекиил 10 тези същества са свързани с херувимите.

Това е важно, защото подобна картина се появява отново в Откровението.

В Откровение 4 Йоан вижда небесния престол:

„И веднага бях в Духа; и ето, престол стоеше на небето, и на престола седеше Един.“

— Откровение 4:2.

Около престола Йоан вижда четири живи същества.

Те имат очи и шест крила и непрестанно казват:

„Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий.“

— Откровение 4:8.

Тук виждаме забележителна връзка:

Исая 6 → Езекиил 1 → Откровение 4

И трите текста представят небесната реалност като място на:

Божи престол;
небесни същества;
поклонение;
святост;
Божия слава.

Изследователите често отбелязват директните литературни паралели между Езекиил 1 и Откровение 4 – включително престола, дъгата, огъня, кристалния свод и живите същества.

5. Даниил вижда Небесния съд

В книгата на пророк Даниил се появява друга изключително важна картина.

Даниил 7:9:

„Видях, докато се поставиха престоли, и Старият по дни седна.“

Неговото облекло е бяло като сняг, косата му – като чиста вълна.

След това:

„Престолът Му беше огнен пламък; колелата му – горящ огън.“

— Даниил 7:9.

Следва огромна небесна сцена:

„Хиляди по хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десетки хиляди стояха пред Него.“

— Даниил 7:10.

Следователно небесният свят в Даниил включва не просто Божия престол, но и огромно множество небесни служители.

След това Даниил вижда нещо още по-значимо:

„И ето, един като Син Човешки идеше с небесните облаци и дойде до Стария по дни.“

— Даниил 7:13.

На Него се дава:

„владичество, слава и царство, за да Му служат всички племена, народи и езици.“

— Даниил 7:14.

Този текст е фундаментален за разбирането на думите на Исус за „Сина Човешки“.

6. Исус и небесното царство

Исус не представя Божието царство просто като географско място.

Той казва:

„Божието царство не идва така, че да се забелязва; нито ще кажат: Ето тук е! или: Там е! защото, ето, Божието царство е всред вас.“

— Лука 17:20–21.

Но едновременно с това Исус говори за бъдещо царство и небесна реалност.

В Йоан 14:2–3:

„В дома на Отца Ми има много обиталища… Отивам да ви приготвя място.“

И:

„Ще дойда пак и ще ви взема при Себе Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз.“

Исус също казва:

„Отче, желая, където съм Аз, да бъдат и те с Мене, за да гледат Моята слава.“

— Йоан 17:24.

Това е изключително важно:

целта е общение с Христос и съзерцаване на Неговата слава.

7. Исус говори за ангелите и небесния свят

Исус също говори за небесните ангели като реални духовни същества.

Матей 18:10:

„Внимавайте да не презрете едного от тия малките; защото ви казвам, че техните ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец, Който е на небесата.“

Тук отново се появява идеята за небесното присъствие пред Божието лице.

В Матей 26:53 Исус казва:

„Или мислиш, че не мога да помоля Отца Си, и Той ще Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели?“

Това предполага огромен духовен свят под Божия власт.

8. Стефан вижда небесата отворени

Една от най-кратките, но най-силни картини се намира в Деяния 7.

В момента преди смъртта си Стефан:

„…като беше пълен със Светия Дух, погледна на небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога.“

След това казва:

„Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син стоящ отдясно на Бога.“

— Деяния 7:55–56.

Това е изключително важно за християнското разбиране.

Стефан вижда:

Божията слава → Бога → Исус Христос → небесното царско положение на Христос.

9. Апостол Павел и „третото небе“

Павел разказва за необикновено преживяване:

„Зная един човек в Христа, който преди четиринадесет години… беше грабнат до третото небе.“

— 2 Коринтяни 12:2.

След това казва:

„…че беше грабнат в рая и чу неизказани думи, които не е позволено на човек да изговори.“

— 2 Коринтяни 12:4.

Тук се появява изразът „третото небе“.

Библията не дава достатъчно информация, за да построим сигурна космологична схема от „първо, второ и трето небе“. Затова не бива да превръщаме този стих в точна карта на духовната вселена.

Но той показва, че Павел разбира „небето“ като духовна реалност, която надхвърля обикновения човешки опит.

10. Апостол Йоан влиза във видение на небесната реалност

Откровение 4 започва:

„След това видях, и ето, врата отворена на небето.“

И глас му казва:

„Възлез тук, и ще ти покажа това, което трябва да стане след това.“

След това Йоан е „в Духа“ и вижда престола.

Около престола има:

24 престола;
24 старейшини;
четири живи същества;
светкавици;
гласове;
огнени светилници;
море, подобно на стъкло.

В центъра е Бог.

В Откровение 5 се появява и Агнецът, Христос, представен като заклано Агне.

Така небесната сцена вече съдържа:

Отец → престол → небесни същества → старейшини → ангели → Агнецът → поклонение.

11. Книгите на небесния съд

Интересна особеност на библейските видения е присъствието на небесни книги.

Даниил 7:10 казва:

„Съдът седна и книгите се отвориха.“

Откровение също говори за книги:

„И видях мъртвите, малки и големи, да стоят пред престола; и книги се разгънаха.“

— Откровение 20:12.

Това създава картина на небесен съд, в който Бог притежава пълно знание за делата на хората.

12. Небесният Йерусалим

Библията обаче не завършва с картина на безкрайно „небе“.

В Откровение 21 Йоан вижда:

„Ново небе и нова земя.“

След това:

„И видях светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога.“

— Откровение 21:1–2.

Това е изключително важно.

Крайната библейска картина не е просто човекът да напусне земята и да живее завинаги в небесен свят.

Крайната картина е:

ново небе + нова земя + Божие присъствие + Новият Йерусалим.

Гласът от престола казва:

„Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях.“

— Откровение 21:3.

А в края:

„И ще гледат лицето Му.“

— Откровение 22:4.

Това е изпълнението на обещанието:

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.“

13. Какво добавя книгата на Енох?

Тук трябва да направим ясно разграничение.

1 Енох не е част от библейския канон на повечето християнски традиции.

Това не означава, че текстът е исторически без значение.

Напротив.

1 Енох е важен древен юдейски апокалиптичен текст, който представя подробна картина на небесния свят. Съвременното изследване разделя книгата на няколко големи части, включително „Книгата на Стражите“ (1–36), „Притчите“ (37–71), „Книгата на небесните светила“ (72–82) и „Съновиденията“ (83–90).

14. Енох вижда Божия престол

Едно от най-поразителните описания се намира в 1 Енох 14.

Енох вижда:

„висок престол, чийто вид беше като кристал“

и около него:

„колелата… като сиянието на слънцето“.

Под престола излизат:

„потоци от огнен пламък“.

След това:

„Великият в слава седеше на него“.

Облеклото Му е:

„по-светло от слънцето и по-бяло от всеки сняг“.

Около Него има огън и безброй небесни същества.

Това е забележително близко до някои елементи от:

Езекиил 1;
Даниил 7;
Откровение 4.

Особено интересни са престолът, огънят, колелата, херувимите и множеството небесни същества.

15. Енох и небесната архитектура

В 1 Енох 71 описанието става още по-подробно.

Енох разказва, че духът му е издигнат до небесата и вижда:

„структура, построена от кристали“

и между кристалите:

„езици от жив огън“.

Около тази огнена структура има:

серафими;
херувими;
офаними;
безброй ангели.

Те пазят Божия престол.

Енох описва броя им като:

„хиляди хиляди и десетки хиляди по десетки хиляди“.

След това се появяват Михаил, Рафаил, Гавриил и Фануил.

Тук виждаме много по-разгърната „небесна архитектура“, отколкото обикновено се среща в каноничната Библия.

16. Енох и „Синът Човешки“

Една от най-интересните части на 1 Енох се намира в глави 46–48 и 61–71.

Енох вижда:

„Стария по дни“

и с Него:

„друг, чието лице беше като човешко“.

Енох пита кой е този Син Човешки.

Ангелът му отговаря, че това е този, на когото принадлежи правдата и когото Господ на духовете е избрал.

Тази фигура има функция на съдия.

Тя е свързана с:

праведността;
Божия съд;
победата над нечестивите;
оправдаването на праведните;
бъдещото царство.

17. Поразителната връзка с Даниил

Тук се появява една от най-интересните връзки между древната юдейска апокалиптична литература и Новия Завет.

Даниил 7 вижда:

Стария по дни + Един като Син Човешки.

1 Енох 46 вижда:

Главата/Стария по дни + Сина Човешки.

А в Евангелията Исус многократно използва титлата:

„Син Човешки“.

Например:

„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Отца Си с ангелите Си.“

— Матей 16:27.

И:

„Тогава ще видят Човешкия Син, идещ на небесните облаци със сила и голяма слава.“

— Матей 24:30.

Тук връзката с Даниил 7 е пряка и много важна.

18. Има ли връзка между Енох и Новия Завет?

Да, но трябва да бъдем исторически прецизни.

Най-пряката връзка е в Посланието на Юда.

Юда 14–15 казва:

„За тях пророкува и Енох, седмият от Адам, като каза: Ето, Господ идва с десетки хиляди Свои светии, за да извърши съд над всички…“

Този пасаж има близък паралел с 1 Енох 1:9.

Това показва, че авторът на Юда познава традиция, свързана с Енох.

Но трябва да направим разлика:

цитирането или използването на материал от древен текст не означава автоматично, че цялата книга е канонична.

Същото важи и за други древни текстове.

19. Небесната йерархия

Ако съберем данните от Библията, можем да направим внимателна реконструкция на представената духовна реалност.

Тя изглежда приблизително така:

I. Бог

В абсолютния център е Бог.

Той е:

Цар;
Съдия;
Създател;
Господ на небето и земята;
източник на живота;
център на поклонението.

II. Божият престол

Престолът символизира:

царуване;
власт;
съд;
слава;
Божие присъствие.

Той се появява в:

Исая 6 → Езекиил 1 → Даниил 7 → Откровение 4.

III. Христос / Агнецът / Синът Човешки

В Новия Завет Христос е представен като:

Син Божий;
Син Човешки;
Месия;
Агнецът;
Цар;
Съдия;
Господ.

След възкресението Той е представен като възвишен до Божията десница.

Стефан вижда:

„Исус, стоящ отдясно на Бога.“

— Деяния 7:55.

IV. Небесните същества

Библията говори за различни категории духовни същества:

Ангели

Архангели

Херувими

Серафими

Живи същества

Началства и власти

Престоли

Господства

Сили

Павел например говори за:

„престоли, господства, началства и власти“

— Колосяни 1:16.

Това показва, че Новият Завет също предполага определен ред в невидимия свят.

20. Какво правят небесните същества?

От различните видения могат да бъдат видени няколко функции.

Поклонение

Исая 6:

„Свят, свят, свят.“

Откровение 4:

„Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщий.“

Служение

Псалм 103:20:

„Благославяйте Господа, Негови ангели, силни по мощ, които изпълнявате словото Му.“

Изпълнение на Божията воля

Евреи 1:14 говори за ангелите като:

„служебни духове, изпращани да служат заради ония, които ще наследят спасение.“

Съд

Даниил 7 и Откровение представят небесния съд като част от Божието управление.

Предаване на Божие откровение

В много библейски видения ангели обясняват на пророка какво вижда.

Това се случва например при Даниил и Йоан.

21. Има ли „нива“ на небето?

Тук трябва да бъдем особено внимателни.

Библията използва различни изрази:

небеса;
небе на небесата;
трето небе;
небесни места;
престол на Бога;
Божие присъствие.

Но от тези текстове не може със сигурност да бъде построена физическа карта на духовната вселена.

Това е особено важно при четенето на Енох.

Енох описва пространства, къщи, огнени реки, кристални структури, врати, небесни светила и други елементи.

Тези описания трябва да се четат като апокалиптична визионерска литература, а не като инженерна схема на невидимия свят.

22. Небесното царство не е просто „място“

Една от най-дълбоките идеи в Библията е, че небесното царство е преди всичко царството на Божието присъствие и управление.

Исус учи:

„Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“

Това означава, че небесното царство се характеризира с:

Божия воля

святост

праведност

слава

живот

поклонение

общение с Бога

Божие управление.

23. Как изглежда крайната картина?

В края на Откровение картината се променя.

Вече няма просто пророк, който гледа към небето.

Йоан вижда:

„ново небе и нова земя“.

И вижда:

„светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога“.

— Откровение 21:1–2.

И тогава се изпълнява едно от най-великите обещания:

„Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях.“

Няма повече:

смърт;
плач;
скръб;
болка.

След това Откровение 22 показва:

Божия престол;
престола на Агнеца;
реката на живота;
дървото на живота;
Божиите слуги;
Божието име;
Божието лице.

И:

„Ще гледат лицето Му.“

24. Синтез – какво ни показват всички тези видения?

Ако съберем свидетелствата на Исая, Езекиил, Даниил, Исус, Стефан, Павел, Йоан и допълнителните описания в 1 Енох, се получава удивително богат образ.

Центърът

Бог

↓

Божият престол

Царство, власт, съд и слава

↓

Христос

Синът Човешки / Агнецът / Месията / Царят

↓

Небесните същества

херувими, серафими, живи същества, ангели и архангели

↓

Небесното служение

поклонение, служение, изпълнение на Божията воля и участие в Божия съд

↓

Човекът

призван към спасение, преобразяване и общение с Бога

↓

Краят

ново небе + нова земя + Новият Йерусалим + Божието присъствие сред човеците.

25. Библията и Енох – еднакви ли са?

Не.

Но между тях има значителни тематични и образни паралели.

Тема	Библия	1 Енох
Божи престол	Да	Да
Небесни същества	Да	Да
Ангели	Да	Да
Херувими	Да	Да
Серафими	Да	Да
Огън около Бога	Да	Да
Небесен съд	Да	Да
Небесни книги	Да	Да
Огромно множество небесни същества	Да	Да
Старият по дни	Даниил 7	1 Енох
Синът Човешки	Даниил 7; Евангелията	1 Енох 46–71
Нов Йерусалим	Откровение 21	Има паралелни небесни/есхатологични образи
Ново небе и нова земя	Откровение 21	Есхатологични представи
Подробна небесна космография	Ограничено	Много подробна

26. Най-важният извод

Библията не ни дава пълна „карта“ на небесното царство.

Тя ни дава прозорци към него.

Исая вижда Божия престол.

Езекиил вижда Божията слава, живите същества и колелата.

Даниил вижда Стария по дни, небесния съд и Сина Човешки.

Стефан вижда небесата отворени и Исус отдясно на Бога.

Павел говори за възхищаване до „третото небе“ и до рая.

Йоан вижда небесния престол, Агнеца, ангелските множества и накрая Новия Йерусалим.

А 1 Енох предоставя една от най-подробните древни юдейски визионерски картини на небесния свят – с престол, огнени реки, херувими, серафими, офаними, архангели, безброй ангели и фигурата на Сина Човешки.

Но центърът на всички тези видения не са ангелите.

Не са колелата.

Не са небесните структури.

Не са дори самото небе.

Центърът е Бог.

И в християнското откровение крайната цел е още по-велика:

„Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях.“

— Откровение 21:3.

И:

„Ще гледат лицето Му.“

— Откровение 22:4.

Така библейската история завършва не с човека, който просто „отива на небето“, а с Бог, Който обитава сред изкупеното човечество в новото творение.

30. Основни библейски текстове за по-нататъшно изследване

Стар Завет

Исая 6 – Божият престол и серафимите
Езекиил 1 – небесната колесница и живите същества
Езекиил 10 – херувимите
Даниил 7 – Старият по дни и Синът Човешки
3 Царе 22:19 – небесното множество пред Господа

Евангелия

Матей 4:17 – небесното царство
Матей 5:8 – „ще видят Бога“
Матей 16:27 – Синът Човешки и ангелите
Матей 24:30 – идването на Сина Човешки
Матей 26:53 – небесните ангели
Лука 17:20–21 – Божието царство
Йоан 14:1–3 – мястото, което Христос приготвя
Йоан 17:24 – Христовата слава

Нов Завет

Деяния 7:55–56 – Стефан вижда небесата отворени
2 Коринтяни 12:2–4 – третото небе и раят
Колосяни 1:16 – престоли, господства, началства и власти
Евреи 1:14 – служебните духове
Откровение 4 – небесният престол
Откровение 5 – Агнецът и небесното поклонение
Откровение 7 – голямото множество пред престола
Откровение 21 – новото небе и Новият Йерусалим
Откровение 22 – Божият престол, реката на живота и Божието лице

1 Енох

1 Енох 14 – престолът на Божията слава
1 Енох 46 – Синът Човешки
1 Енох 47 – небесният съд
1 Енох 61 – небесното царство и избраният
1 Енох 71 – небесното видение на Енох
1 Енох 91–93 – есхатологичните видения

31. Раят – мястото на Божието присъствие

Думата „рай“ има особено значение в библейската традиция. В Новия Завет гръцката дума paradeisos означава градина, райско място и се използва за духовното място на Божието присъствие.

Исус използва думата „рай“ непосредствено преди смъртта Си.

Към разкаялия се разбойник Той казва:

„Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.“

— Лука 23:43

Това е едно от най-преките свидетелства на Исус относно състоянието на човека след смъртта.

Тук Исус говори за:

днес → с Мене → в рая.

Следователно „раят“ е представен като реалност, в която човек може да бъде с Христос.

32. Павел също свързва рая с Божието небе

Апостол Павел пише:

„Зная един човек в Христа, който преди четиринадесет години… беше грабнат до третото небе.“

— 2 Коринтяни 12:2

След това продължава:

„…че беше грабнат в рая и чу неизказани думи, които не е позволено на човек да изговори.“

— 2 Коринтяни 12:4

Тук има интересна връзка:

третото небе ↔ рай

Павел не обяснява подробно структурата на тези „небеса“. Затова не трябва да превръщаме израза „третото небе“ в сигурна схема на три физически или духовни нива.

Но текстът ясно показва, че Павел разбира рая като част от небесната духовна реалност.

33. Раят и дървото на живота

В началото на Библията виждаме Едемската градина и дървото на живота.

Битие 2:8–9:

„И Господ Бог насади градина в Едем, към изток… И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво… и дървото на живота посред градината.“

В края на Библията отново се появява дървото на живота.

Откровение 22:1–2:

„И показа ми река с вода на живот, светла като кристал, която изтичаше от престола на Бога и на Агнето, посред улицата му. И от двете страни на реката имаше дърво на живот…“

Това създава голяма библейска рамка:

Едем → падение → смърт → изкупление → Нов Йерусалим → дървото на живота.

Следователно раят в християнското разбиране не трябва да се разглежда изолирано от крайната картина на новото творение.

34. Какво казва Исус за ада?

Библията използва няколко различни термина, които в българските преводи понякога се предават с думата „ад“.

Това е важно, защото оригиналните думи не означават винаги едно и също.

Сред тях са:

Шеол (Sheol) – еврейски термин за мястото/състоянието на мъртвите;
Хадес (Hades) – гръцкият термин, използван в Новия Завет;
Геена (Gehenna) – термин, който Исус използва за окончателното наказание;
Тартар (Tartarus) – среща се в 2 Петър 2:4 във връзка с наказанието на определени ангели;
огненото езеро – особено в Откровение.

Следователно е по-точно да говорим за различни библейски представи за духовния свят на мъртвите и окончателния съд, вместо автоматично да поставяме всички под една дума.

35. Шеол – старозаветното място на мъртвите

В Стария Завет често се среща думата Шеол.

Например Псалм 16:10:

„Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.“

В българските преводи „Шеол“ често се предава като „преизподня“ или „гроб“.

В Стария Завет Шеол е свързан с царството на мъртвите.

Псалм 6:5 казва:

„Защото в смъртта няма спомен за Тебе; в преизподнята кой ще Те слави?“

Това показва, че древната израилска представа за света след смъртта постепенно се развива в рамките на библейското откровение.

36. Хадес – Новозаветното понятие

В Новия Завет гръцката дума Hades често се използва за света или мястото на мъртвите.

В Деяния 2:27 Петър цитира Псалм 16:

„Защото няма да оставиш душата ми в ада, нито ще допуснеш Твоя Светия да види изтление.“

Тук Петър прилага текста към възкресението на Исус Христос.

В Откровение 1:18 Христос казва:

„Бях мъртъв, и ето, жив съм за вечни векове; и имам ключовете на смъртта и ада.“

Това е много силен образ:

Христос има ключовете на смъртта и Хадес.

Тоест смъртта и светът на мъртвите не са независими от Божията власт.

37. Притчата за богаташа и Лазар

Един от най-важните текстове за духовното състояние след смъртта е Лука 16:19–31.

Исус разказва за богат човек и бедния Лазар.

След смъртта им се казва:

„И като повдигна очите си в ада, бидейки в мъки, видя Авраама отдалеч и Лазара в неговите обятия.“

— Лука 16:23.

Тук се появява много интересна картина.

Имаме:

Лазар → при Авраам

богаташът → в място на мъка

Между тях има:

„голяма пропаст“

— Лука 16:26.

Тази притча е изключително важна за разбирането на юдейските представи за отвъдното през времето на Исус.

Но трябва да се има предвид, че текстът е притча. Затова не всяка подробност непременно трябва да се приема като техническо описание на географията на духовния свят.

38. Авраамовото лоно

Изразът „Авраамово лоно“ се среща именно в Лука 16.

Лазар е представен като човек, който след смъртта си се намира в близост до Авраам.

Това е свързано с юдейската надежда, че праведните мъртви се намират в Божията грижа.

Тук виждаме интересна разлика между:

състоянието на праведните

състоянието на нечестивите.

Тази разлика е важна и за някои от древните юдейски апокалиптични текстове, включително 1 Енох.

39. Геената – думата, която Исус използва за окончателното наказание

Исус многократно предупреждава за Геената.

Матей 10:28:

„И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но бойте се повече от Онзи, Който може и душа, и тяло да погуби в геената.“

Матей 18:9:

„…по-добре е с едно око да влезеш в живота, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл.“

Матей 23:33:

„Как ще избегнете осъждането на геената?“

Геената е свързана с Божия съд и окончателното наказание.

40. Огънят на вечния съд

В Матей 25 Исус говори за окончателния съд.

Той казва:

„И ще отидат тия вечно наказание, а праведните във вечен живот.“

— Матей 25:46

Малко по-рано казва:

„Идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели.“

— Матей 25:41.

Тук виждаме нещо много важно:

окончателният съд е свързан не само с човека, но и с дявола и неговите ангели.

41. Сатана и духовните сили на злото

Библията представя духовния свят не само като свят на Божиите ангели.

Съществуват и духовни сили на злото.

Ефесяни 6:12 казва:

„Защото нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправителите на тая тъмнина, против духовните сили на нечестието в небесните места.“

Това е едно от най-преките свидетелства за духовна йерархия или структури на злото.

42. Дяволът ще бъде хвърлен в огненото езеро

В Откровение 20 се намира една от най-важните есхатологични картини.

„И дяволът, който ги мамеше, беше хвърлен в огненото и жупелно езеро.“

— Откровение 20:10.

След това:

„И смъртта и адът бяха хвърлени в огненото езеро.“

— Откровение 20:14.

Тук трябва да направим много важно разграничение.

Хадесът не е идентичен с огненото езеро.

Откровение 20 представя Хадес като нещо, което в крайна сметка самото то е хвърлено в огненото езеро.

Това означава, че в библейската есхатологична картина има разлика между:

състоянието/мястото на мъртвите

окончателното наказание.

43. Огненото езеро – окончателният съд

Откровение 20:14 го нарича:

„огненото езеро. Това е втората смърт.“

44. Какво казва 1 Енох за света на мъртвите?

Тук книгата на Енох става особено интересна.

В 1 Енох 22 Енох вижда място, което е описано като място за духовете на мъртвите.

Той вижда четири кухини/отделения, предназначени за различни категории души.

Текстът описва отделни места за:

праведните;
грешниците;
хората, които са били неправедно убити;
хората, които са били наказани за своите дела.

Енох вижда тези места като отделени едно от друго.

Това е интересен паралел с Лука 16, където Лазар и богаташът са разделени от „голяма пропаст“.

Важно е обаче да подчертаем:

1 Енох и Лука 16 не са една и съща система и не трябва автоматично да се приемат като едно описание.

Те показват сходна древна юдейска идея за разделение между съдбата на праведните и неправедните след смъртта.

45. Енох и мястото на наказанието

В други части на 1 Енох се описват места на наказание, огън, бездни и тъмнина.

Особено в „Книгата на Стражите“ се срещат описания на места, приготвени за наказание на паднали ангели.

В 1 Енох 10 например Бог заповядва на архангел Михаил да свърже определени нечестиви духовни същества.

Това е свързано с разказа за Стражите, които според Енох нарушават Божията заповед и се намесват в човешкия свят.

Тук има интересен паралел с:

Битие 6:1–4

Юда 6

където се говори за ангели, които са напуснали своето определено жилище.

Юда 6 казва:

„И ангелите, които не опазиха своето първоначално положение, но напуснаха собственото си жилище, Той държи във вечни вериги под мрак за съда на великия ден.“

Това е един от най-силните новозаветни паралели с традицията, развита в 1 Енох.

46. Тартар – място за паднали ангели

2 Петър 2:4 съдържа необичайно понятие:

„Защото ако Бог не пощади и ангелите, когато съгрешиха, но ги хвърли в тартар и ги предаде на мрачни бездни, държани под стража за съд…“

Гръцката дума тук е Ταρταρώσας (tartarōsas), свързана с Тартар.

Този текст е особено интересен при сравнение с 1 Енох, където падналите Стражи са представени като задържани в определени места до окончателния съд.

Така Новият Завет отново показва, че духовният свят включва и места на задържане на определени паднали духовни същества.

47. Адът и окончателният съд не са едно и също

Когато всички тези текстове бъдат поставени заедно, можем да направим важно разграничение:

Шеол

Старозаветен термин, свързан със света/състоянието на мъртвите.

Хадес

Новозаветният гръцки термин за света на мъртвите.

Рай

Свързан с Божието присъствие и с Христос.

Авраамово лоно

Образ в Лука 16 за благословеното състояние на праведния Лазар.

Геена/Огненото езеро

Термин, който Исус използва във връзка с окончателното наказание. Окончателната есхатологична картина на Божия съд в Откровение.

Тартар

Свързан в 2 Петър 2:4 с наказанието и задържането на съгрешили ангели.

Тези понятия се припокриват тематично, но не трябва да бъдат превеждани като седем различни „нива“ на ада. Библията просто не дава такава подробна систематична схема.

48. Цялостна картина на духовния свят

Ако съберем всичко дотук, можем да представим библейската картина по следния начин:

Тази схема е обобщение на различни библейски текстове, а не твърдение, че Библията представя духовния свят точно като географска многоетажна структура.

50. Какво става след смъртта според различните библейски текстове?

Тук е необходима известна богословска предпазливост.

Библията представя няколко взаимосвързани истини:

1. Човекът умира.

2. Има съществуване/състояние след смъртта.

3. Има разлика между съдбата на праведните и неправедните.

4. Христос е победил смъртта.

5. Има бъдещо възкресение.

6. Има бъдещ съд.

7. Има окончателна съдба.

8. Крайната надежда на християнина е възкресение и вечен живот в Божието присъствие.

Това последното е особено важно.

Християнската надежда не е просто:

„След смъртта душата отива на небето.“

Новозаветната надежда е много по-пълна:

възкресение → преобразено тяло → вечен живот → ново творение → Божие присъствие.

51. Възкресението е центърът на християнската надежда

Павел пише:

„Ако Христос не е бил възкресен, празна е вашата вяра.“

— 1 Коринтяни 15:17.

И по-нататък:

„Мъртвите ще бъдат възкресени нетленни.“

— 1 Коринтяни 15:52.

Следователно крайната цел не е безтелесно съществуване.

Апостол Павел очаква:

възкресение на тялото.

Това е една от фундаменталните разлики между християнското учение и някои древни философски представи, според които спасението означава просто освобождаване на душата от тялото.

52. Как завършва всичко?

Последните глави на Библията дават една изключително красива картина.

Откровение 21:

„И видях ново небе и нова земя.“

След това:

„Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях.“

И:

„И ще изтрие Бог всяка сълза от очите им; и смърт няма да има вече.“

А Откровение 22 завършва с:

„И няма да има вече никакво проклятие; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в него; и слугите Му ще Му служат.“

И най-впечатляващото:

„Ще гледат лицето Му.“

— Откровение 22:3–4.

Това е крайната точка на цялото библейско откровение за духовния свят.

Не просто небе.

Не просто рай.

Не просто избавление от ада.

А Бог, Който живее сред човеците, Христос, Агнецът, Божият престол, реката на живота, дървото на живота и вечният живот в Божието присъствие.

Заключение: невидимият свят според библейското откровение

Когато разглеждаме Исая, Езекиил, Даниил, Евангелията, посланията на апостолите, Откровението и паралелните древни свидетелства като 1 Енох, се появява една впечатляваща картина.

Библията говори за невидима духовна реалност, в която:

Бог царува;
има небесен престол;
небесни същества служат на Бога;
ангели изпълняват Божията воля;
съществуват духовни сили на доброто и злото;
има небесен съд;
съществува духовно състояние след смъртта;
праведните са представени като намиращи се в Божията грижа;
неправедните очакват съд;
Христос е Господ над живота и смъртта;
има бъдещо възкресение;
има окончателен съд;
злото ще бъде окончателно победено;
и накрая Бог ще установи ново творение.

Затова може би най-точното описание на библейската картина е не „карта на небето и ада“, а историята на Божието царство:

Сътворение → падение → духовен конфликт → изкупление → Христос → възкресение → съд → победа над злото → ново небе и нова земя → Бог обитава с човеците.

И в самия край остава едно от най-великите обещания в цялата Библия:

„Ще гледат лицето Му.“

— Откровение 22:4.