Velislav Krastev Blog

Тук някои извадки от книгата на Гордън Фий

Херменевтика – търсене на съвременно приложение на древни текстове, означава наука за тълкуване.

Тълкуването на Библията се налага от “напрежението”, което съществува между вечното значение и историческата специфика.
Той или тя трябва да се опита да разбере какво им е казано, тогава и там. Второ, трябва да се научим да чуваме същото това Слово в настоящето – тук и сега.
Егзегетика е внимателно, систематично изследване на Писанието с цел откриване на първоначалния смисъл. Егзегетиката е разбиране на даден, конретен текст чрез прилагане на херменевтичните принципи.
Има два основни вида въпроси, които трябва да задаваме към всеки библейски пасаж: такива, които се отнасят към контекста и такива, които се отнасят към съдържанието. Въпросите относно контекста също са два вида: исторически и литературни.
Историческият контекст– времето и културата на автора и неговите читатели – това са географски, топографски и политически фактори, които са от значение за обстановката на автора; и поводът за написване.
Литературният контекст означава, че думите придобиват своето истинско значение в изреченията и в по-голямата си част изреченията в Библията имат смисъл единствено във връзка с предшестващите и следващите ги изречения.
За да изучавате Библията успешно ви трябва добър Библейски речник, добър Библейски наръчник, добър превод и добри коментари

Въпроси свързани с езика
Оригинален език: Езикът, от който се превежда, в нашия случай иврит, арамейски или гръцки.
Приемен език (рецептор): език, на който превежда, в нашия случай, английски (български – б.пр.).
Историческа дистанция: занимава се с различията, които съществуват между оригиналния език и приемния език, както по отношение на думи, граматика и идиоми, така и в областта на културата и историята.
Теория на превода: Тя е свързана с въпроса докъде е готов да отиде човек, за да се преодолее пропастта между двата езика.

Видове преводи

Буквален: Опит да се превежда, като се остава възможно най-близо до точните думи и фрази в оригиналния език, но все пак смислено за езика рецептор (приемния език). Буквалният превод във всички случаи запазва историческите разстояния непокътнати.

Свободен: Опит да се преведат идеите от един език на друг, без твърде голяма загриженост да се използва точните думи на оригиналния език. Свободният превод понякога се нарича перифразиране (или преразказ) и се опитва да премахне колкото е възможно по-голяма част от историческата дистанция.

Динамичен еквивалент: Опит за превод на думи, идиоми и граматични конструкции от оригиналния език в точни еквиваленти от езика рецептор. Такъв превод поддържа историческата дистанция на всички исторически и фактически въпроси, но “актуализира” въпроси на езика, граматиката и стила.

Трите нива на повествованията
Най-горното ниво е това на цялостния вселенски план на Бога, изпълняван в Неговото творение. Това най-високо ниво често се нарича “история на изкуплението” или “изкупителна история”.

Средното ниво се фокусират върху Израел: призива на Авраам, създаването на Авраамовото потомство чрез патриарсите, поробването на Израел в Египет, Божието избавление от робството и завладяването на обещаната земя на Ханаан, честите грехове и нарастващата невярност на Израел, Божията търпелива закрила и призивите Му към тях, пълното унищожаване на северен Израел, а след това и на Юга и възстановяването на светия народ след плена.

Най-ниското ниво. Тук се откриват стотици отделни разкази, които формират другите две нива: разказът как братята на Йосиф го продават на кервана арабски търговци, отиващи в Египет, разказът за съмнението на Гедеон в Бога и как той Го изпитва чрез руното, разказът за прелюбодейството на Давид с Витсавее и др.
Внимателно отбележете следното: всеки отделен старозаветен разказ (най-ниското ниво) представлява поне една част от по-големия разказ за историята на Израел в света (средното ниво), което от своя страна е част от големия разказ на Божието творение и неговото изкупление (най-горното ниво).
Понякога един разказ се състои от набор пократки истории. Тези истории могат да бъдат назовани “съставни разкази”.

Старозаветните повествования не са просто истории за хора живели в старозаветните времена. Те са първо и преди всичко разкази за това, което Бог е направил за и чрез тези хора.

Грешки в тълкуването

1. Алегоризиране. Вместо да се концентрират върху ясния смисъл, хората принизяват текста, карайки го да отразява друг смисъл, който не се намира в него.
2. Деконтекстуализиране. Пренебрегвайки целия исторически и литературен контекст, а често и индивидуалния разказ, хората се концентрират само върху малки единици и по този начин пропускат тълкувателните насоки.
3. Избирателност. Това е аналогично на деконтекстуализирането. То включва подбиране и отделяне само на конкретни думи и фрази, върху които да се концентрираме, без да обръща внимание на останалите и на цялостното движение на изучавания пасаж.
4. Фалшиви комбинации. Този подход съчетава елементи от различни места в един пасаж и открива послание в съчетанието им, въпреки че текста не свързва пряко тези елементи.
5. Предефиниране. Когато простият смисъла на текста оставя хората хладни, без да предизвиква непосредствена духовна наслада или казва нещо, което те не искат да чуят, те често се изкушават да го предефинират, така че той да означава нещо друго.
6. Неканоничен авторитет. Използвайки някакъв вид специален външен ключ към Писанията, обикновено набор от доктрини или книга, която претендира, че разкрива иначе непознаваеми истини на Писанията, хората, смятат, че могат да отключат тайните на Библията.
7. Морализиране. Това е предположението, че от всички пасажи могат да бъдат извлечени принципи за живота. Морализиращият читател всъщност задава въпроса: “Каква е поуката от тази история?” в края на всеки отделен разказ.
8. Персонализиране. Това е известно и като индивидуализиране и означава Писанието да се чете така сякаш някои или всички негови части се отнасят за нас или нашата група по начин, по който не се отнасят за всички останали. Хората са склонни да бъдат егоцентрични, дори когато четат Библията. Когато голямата картина на Божията изкупителна история не ги задоволява, те могат да станат жертва на изкушението да търсят нещо, което ще задоволи техни лични нужди, глад или проблеми.

Въпроси които да си задаваме четейки Библията.

Каква е идеята на този разказ или реч? Каква роля играе той в общия разказ? Защо е включен тук?
(1) християнско богословие (какво вярват християните),
(2) християнска етика (как трябва да се държат християните),
(3) християнски опит и християнска практика (какво правят християните).

Псалмите по видове

Личните жалеейки (напр. 3, 22, 31, 39, 42, 57, 71, 120, 139, 142)
Груповите жалейки (напр. 12, 44, 80, 94, 137)
благодарствени псалма (65, 67, 75, 107, 124, 136) и 10 личностни (18, 30, 32, 34, 40, 66, 92, 116, 118, 138)
Творец на вселената като в псалми 8, 19, 104 и 148
Господ на историята както в псалми 33, 103, 113, 117, 145-147
Псалми на мъдрост (36, 37, 49, 73, 112, 128, 133)
Песни на упование (11, 16, 23, 27, 62, 63, 91, 121, 125, 131)