КАК ДА ЧЕТЕМ БИБЛИЯТА ПЪЛНОЦЕННО – ГОРДЪН ФИЙ

Въведение – Библията не е просто книга, която трябва да прочетем, а Божие Слово, което трябва да разберем !!!

Тази статия е своеобразно практическо ръководство за всеки християнин, който иска не просто да чете Библията, а да разбира правилно Божието Слово, да открива първоначалното послание на библейските автори и да намира неговото истинско приложение в живота си.

Много християни четат Библията всеки ден. Някои четат по една глава, други по няколко, а трети се опитват да прочетат цялото Писание за една година. Но има един много важен въпрос:

Достатъчно ли е просто да четем Библията, или трябва да се научим и правилно да я разбираме?

Четенето и разбирането не са едно и също нещо. Човек може да прочете цяла глава от Библията, но да не разбере какво всъщност му казва Божието Слово.

Понякога изваждаме един стих от неговия контекст, тълкуваме го според собствените си разбирания и му придаваме значение, което авторът никога не е възнамерявал да вложи в него.

Точно върху този проблем обръща внимание Гордън Фий в книгата си за правилното четене и тълкуване на Библията.

Основната идея е следната:

Преди да разберем какво казва даден библейски текст на нас днес, трябва да разберем какво е казвал той на хората, за които първоначално е бил написан.

Това е основата на правилното библейско тълкуване.

Нека разгледаме основните принципи, които ще ни помогнат да четем Библията по-задълбочено, внимателно и пълноценно.

1. ХЕРМЕНЕВТИКА – НАУКАТА ЗА ТЪЛКУВАНЕ НА БИБЛИЯТА

Херменевтиката е науката за тълкуването на текстове. В християнството тя се занимава с правилното разбиране на Свещеното Писание и с откриването на неговото значение и приложение за съвременния човек.

Когато четем Библията, се сблъскваме с едно особено предизвикателство – между времето, в което е написана, и нашето съвремие съществува огромна историческа, културна и езикова дистанция.

Библейските книги са написани преди много векове, на различни езици, за хора, живели в различни обществени и културни условия.

Затова трябва да направим две неща:

Първо: Да разберем какво е било посланието на текста за неговите първоначални читатели – тогава и там.

Второ: Да разберем как същото Божие Слово се отнася към нашия живот – тук и сега.

Това е същността на библейското тълкуване.

Не трябва да променяме значението на текста, за да отговаря на нашите желания, а да позволим на Божието Слово да промени нашето мислене.

2. ЕГЗЕГЕТИКА – КАК ДА ОТКРИЕМ ПЪРВОНАЧАЛНИЯ СМИСЪЛ НА ТЕКСТА

Егзегетиката е внимателно и систематично изследване на библейския текст с цел откриване на първоначалния смисъл, вложен от автора.

Тя ни помага да разберем какво действително казва даден пасаж, преди да преминем към неговото приложение.

Например, ако четем думите на Исус Христос, трябва да си зададем следните въпроси:

На кого говори Исус?
При какви обстоятелства са произнесени тези думи?
Какъв проблем разглежда?
Какво е искал да разберат Неговите слушатели?
Какво означават тези думи в контекста на цялото учение на Христос?

Това ни предпазва от погрешно разбиране и произволно тълкуване.

Херменевтиката ни дава принципите за правилно тълкуване, а егзегетиката прилага тези принципи към конкретния библейски текст.

3. ДВАТА ОСНОВНИ ВЪПРОСА ПРИ ЧЕТЕНЕТО НА ВСЕКИ БИБЛЕЙСКИ ПАСАЖ

Според подхода на Гордън Фий при изучаването на всеки библейски пасаж трябва да задаваме два основни вида въпроси:

Въпроси относно контекста.
Въпроси относно съдържанието.

3.1. Исторически контекст

Историческият контекст ни помага да разберем времето, културата и обстоятелствата, при които е написан даден текст.

Трябва да се интересуваме от:

Кой е авторът?
Кога е написана книгата?
Кои са първоначалните читатели?
В каква географска и политическа обстановка са живели?
Какви са били техните религиозни и културни традиции?
Какъв е поводът за написването на книгата?
Какъв конкретен проблем или въпрос разглежда авторът?

Например, когато четем Посланията на апостол Павел, трябва да знаем на коя църква пише той и какви проблеми съществуват в нея.

Посланието към коринтяните не е написано във вакуум. То разглежда конкретни проблеми в една действителна християнска общност.

Ако не познаваме този исторически контекст, можем лесно да разберем погрешно причината, поради която Павел пише определени наставления.

3.2. Литературен контекст

Литературният контекст означава да разбираме думите и изреченията във връзка с текста около тях.

Една дума може да има различни значения в зависимост от изречението, в което се намира.

Същото важи и за библейските стихове.

Когато четем един стих, не трябва да забравяме:

Какво се казва в предходните стихове?
Какво се казва в следващите стихове?
За каква тема говори цялата глава?
Каква е основната идея на цялата книга?
Каква е връзката между разглеждания пасаж и останалото Писание?

Никога не трябва да изграждаме цялостно учение само върху един изваден от контекста стих.

Библията трябва да се изучава като едно цяло, в което отделните части имат своето място и значение.

4. ЕЗИЦИТЕ НА БИБЛИЯТА И ПРОБЛЕМЪТ С ПРЕВОДА

Библията е написана първоначално на три основни езика:

Старият Завет – предимно на иврит.
Части от Стария Завет – на арамейски.
Новият Завет – на старогръцки.

Когато четем Библията на български, ние използваме превод от оригиналните езици.

Тук възниква един важен въпрос: доколко преводът може да предаде точно значението на оригиналния текст?

Гордън Фий обръща внимание на разстоянието между оригиналния и приемния език.

Това разстояние включва различия в:

Значението на думите.
Граматиката.
Начина на изразяване.
Езиковите идиоми.
Културните особености.
Историческата среда.

Например, някои изрази в древния иврит или гръцки език не могат да бъдат преведени буквално на съвременен български, без да загубят част от смисъла си.

Затова преводачът трябва да намери най-точния начин да предаде първоначалното послание.

5. ТРИТЕ ОСНОВНИ ВИДА БИБЛЕЙСКИ ПРЕВОДИ

При изучаването на Библията е полезно да разбираме какви видове преводи съществуват.

5.1. Буквален превод

Буквалният превод се стреми да остане възможно най-близо до оригиналните думи, изрази и граматични конструкции.

Предимството му е, че позволява по-внимателно изследване на оригиналната структура на текста.

Недостатъкът е, че понякога изразите звучат неестествено или трудно разбираемо на съвременния език.

5.2. Свободен превод

Свободният превод се стреми преди всичко да предаде основната идея на текста, без задължително да запазва точната структура на оригиналните изречения.

Той често използва по-съвременен език и може да бъде по-лесен за четене.

Понякога този подход се нарича перифразиране или преразказ.

Важно е да знаем, че при свободния превод може да има повече тълкувателни решения от страна на преводача.

5.3. Динамичен еквивалент

Динамичният еквивалент се стреми да предаде смисъла на оригиналните думи, изрази и граматични конструкции чрез естествени и точни съответствия в приемния език.

Този подход запазва историческите и фактическите особености на текста, но адаптира езиковата форма така, че посланието да бъде разбираемо за съвременния читател.

Защо е полезно да сравняваме различни преводи?

Когато един стих ни изглежда неясен, можем да го прочетем в няколко различни превода.

Така ще видим дали различията са само в изразяването, или засягат и начина, по който се разбира дадена дума или изречение.

Това не означава да избираме превода, който най-много ни харесва, а да търсим най-точното разбиране на оригиналния текст.

6. ТРИТЕ НИВА НА БИБЛЕЙСКИТЕ ПОВЕСТВОВАНИЯ

Една от особено интересните идеи в подхода на Гордън Фий е разбирането на библейските разкази на три различни нива.

Това е изключително важно, когато изучаваме Стария Завет.

Не трябва да възприемаме отделните истории като несвързани събития. Те са част от една много по-голяма история – историята на Божието творение и изкупление на човечеството.

Първо ниво – Големият Божи план за творението и изкуплението

Това е най-голямото ниво на библейското повествование.

То обхваща цялостния Божи план за човечеството:

Сътворението на света.
Създаването на човека.
Падането на човека в грях.
Божието обещание за спасение.
Избирането на Израел.
Идването на Исус Христос.
Неговата смърт и възкресение.
Изкуплението на човечеството.
Обещанието за ново небе и нова земя.

Това е историята на Божието спасително дело.

Библията не е просто сборник от истории, морални поуки и религиозни правила. Тя разкрива единния Божи план за спасението на човека.

Второ ниво – Историята на Израел

Средното ниво се отнася до историята на Божия народ Израел.

Тук откриваме:

Призоваването на Авраам.
Раждането на патриарсите.
Създаването на израилевия народ.
Робството в Египет.
Избавлението чрез Моисей.
Изхода от Египет.
Завладяването на обещаната земя.
Периода на съдиите.
Създаването на Израилевото царство.
Царуването на Давид и Соломон.
Разделянето на царството.
Отстъплението на Израел от Бога.
Пророческите предупреждения.
Падането на северното и южното царство.
Вавилонския плен.
Завръщането от плена и възстановяването на народа.

Това е историята на Божията вярност към Израел въпреки многократното непослушание на народа.

Бог изпълнява обещанията Си, изпраща пророци, предупреждава, изобличава и призовава народа към покаяние.

Трето ниво – Отделните библейски истории

Това са конкретните разкази за отделни хора и събития.

Например:

Йосиф е продаден от братята си и отведен в Египет.
Гедеон се съмнява и иска знамение чрез руното.
Давид извършва прелюбодеяние с Витсавее.
Даниил отказва да се поклони на чуждите богове.
Даниил е хвърлен в рова с лъвовете.
Давид побеждава Голиат.
Моисей извежда израилтяните от Египет.

Това са отделни истории, но те не съществуват самостоятелно.

Всяка една от тях е част от по-голямата история на Израел, а историята на Израел е част от големия Божи план за спасението на човечеството.

Това е много важно: Старозаветните истории не са просто разкази за велики хора от миналото. Те са преди всичко свидетелства за това, което Бог е направил за и чрез тези хора.

Когато четем историята на Йосиф, например, не трябва да се ограничаваме само до извода, че той е бил търпелив и верен човек.

Трябва да видим и по-голямата картина – как Бог използва събитията в живота му, за да запази живота на семейството на Яков и да подготви историята на израилевия народ в Египет.

Така отделният разказ придобива своето истинско място в Божия план.

7. ОСЕМ ОСНОВНИ ГРЕШКИ ПРИ ТЪЛКУВАНЕТО НА БИБЛИЯТА

Една от най-полезните части на изучаването на Библията е да разберем не само как трябва да я тълкуваме, но и какви грешки трябва да избягваме.

Гордън Фий обръща внимание на няколко често срещани погрешни подхода.

7.1. Алегоризиране

Това е грешката да придаваме на текста друг, скрит смисъл, който не се подкрепя от самото Писание.

Вместо да разберем какво действително казва текстът, започваме да търсим символи, тайни значения и послания, които не са вложени в него.

Разбира се, Библията използва притчи, символи и образен език. Но трябва да ги тълкуваме според намерението на автора и контекста, а не според собственото си въображение.

7.2. Деконтекстуализиране

Това е изваждането на стих или израз от неговия исторически и литературен контекст.

Човек прочита един стих, без да обърне внимание на предходните и следващите стихове, и изгражда върху него определено учение.

Това е една от най-често срещаните грешки при четенето на Библията.

Затова винаги трябва да четем целия пасаж, а не само отделни изречения.

7.3. Избирателност

Избирателността означава да подбираме само онези думи и изрази, които подкрепят нашето мнение, като пренебрегваме останалата част от текста.

Например човек може да избере няколко стиха за Божията любов, но да пренебрегне стиховете за Божията справедливост, святост и съд.

Или обратното – да се концентрира само върху Божия съд, без да обърне внимание на Неговата милост.

Така се получава изкривена представа за Божия характер.

Трябва да приемаме цялото Божие Слово, а не само частите, които ни харесват.

7.4. Фалшиви комбинации

Това е съчетаването на отделни стихове или изрази от различни пасажи, за да се създаде послание, което всъщност не съществува в нито един от тях.

Когато свързваме библейски текстове, трябва да сме сигурни, че те действително говорят за една и съща тема и че връзката между тях е обоснована.

Не всяко съвпадение на думи означава еднакъв смисъл.

7.5. Предефиниране

Предефинирането се случва, когато човек не харесва това, което текстът казва, и започва да променя значението му, за да отговаря на собствените му убеждения.

Например, когато Библията изобличава определено поведение, вместо да приемем Божието наставление, можем да започнем да търсим обяснение, чрез което да оправдаем собствените си действия.

Това е опасно, защото поставяме личното си мнение над Божието Слово.

Не ние трябва да променяме значението на Библията, за да ни бъде удобно. Ние трябва да позволим на Библията да променя нас.

7.6. Неканоничен авторитет

Това е поставянето на външен източник на авторитет над самото Писание.

Може да става дума за определена книга, специална доктрина, лично откровение или система от вярвания, чрез която някой твърди, че може да разкрие скритото значение на Библията.

Помощната литература и богословските коментари могат да бъдат полезни, но не трябва да заместват самото Писание.

Всяко тълкуване трябва да бъде проверявано спрямо Божието Слово.

7.7. Морализиране

Морализирането означава от всяка библейска история да извличаме само някаква житейска поука.

Например четем историята за Давид и Голиат и заключаваме единствено: „Бъди смел и побеждавай своите великани!“

Но историята има много по-голямо значение. Тя разкрива Божията сила и избавление, както и факта, че победата не зависи от човешките способности, а от Бога.

Не трябва да превръщаме всяка библейска история в обикновена мотивационна притча.

Трябва да търсим какво разкрива тя за Бога и за Неговото дело.

7.8. Персонализиране

Персонализирането е склонността да възприемаме всеки библейски текст така, сякаш е написан специално за нашата лична ситуация или за нашата група.

Разбира се, Божието Слово има приложение за всеки вярващ. Но това не означава, че всяко обещание, дадено на конкретен човек или народ, може автоматично да бъде прехвърлено върху нас.

Например Божиите обещания към Израел трябва първо да бъдат разбрани в техния исторически и заветен контекст, преди да търсим как те се отнасят към християните днес.

Не трябва да четем Библията единствено с въпроса: „Какво мога да получа от този стих?“

Трябва да питаме и: „Какво разкрива този текст за Бога и Неговия план?“

8. КАКВИ ВЪПРОСИ ТРЯБВА ДА СИ ЗАДАВАМЕ, КОГАТО ЧЕТЕМ БИБЛИЯТА?

За да изучаваме Писанието правилно, е полезно да изградим навик да задаваме конкретни въпроси.

Ето някои от най-важните:

Въпроси за съдържанието

Каква е основната идея на този текст?
Какво иска да каже авторът?
Какъв проблем или въпрос разглежда?
Кои са основните участници?
Какво се случва преди и след описаното събитие?
Има ли повторения на думи или изрази?
Какви са основните поуки и предупреждения?

Въпроси за контекста

Кой е авторът?
Кога и защо е написан текстът?
Кои са първоначалните читатели?
Каква е историческата обстановка?
Какво е мястото на този пасаж в цялата книга?
Как се свързва с останалото Писание?

Въпроси за Божия план

Какво ми разкрива този текст за Бога?
Какво ми разкрива за човека и неговата греховна природа?
Какво ми разкрива за Божията любов, справедливост и милост?
Каква роля играе този пасаж в голямата история на Божието изкупление?
Как се свързва с Исус Христос и Неговото спасително дело?

След като разберем първоначалния смисъл, можем да преминем към приложението.

Тук трябва да разгледаме три основни области:

1. Християнско богословие – Какво вярват християните?

Какво ни учи този текст за Бога, Исус Христос, Светия Дух, човека, греха и спасението?

2. Християнска етика – Как трябва да живеят християните?

Какви поведения, отношения и морални принципи ни разкрива текстът?

3. Християнски опит и практика – Какво правят християните?

Как трябва да се молим, да служим, да обичаме, да прощаваме и да живеем според Божията воля?

Така преминаваме от простото четене към истинското разбиране и практическото приложение на Божието Слово.

9. КАК ДА ЧЕТЕМ И РАЗБИРАМЕ ПСАЛМИТЕ?

Псалмите са една от най-красивите и духовно богати книги в Библията.

Те съдържат молитви, песни, благодарности, плач, покаяние, възхвала и изповед на вяра.

Но за да ги разбираме пълноценно, трябва да знаем, че не всички псалми имат еднаква цел и еднакъв характер.

Гордън Фий обръща внимание на различните литературни видове в Псалтира.

Ето някои от основните категории:

9.1. Лични псалми на жалейка

Това са молитви на отделния човек, който преминава през страдание, страх, преследване или духовна криза.

Примери:

Псалми 3, 22, 31, 39, 42, 57, 71, 120, 139, 142.

В тези псалми човек излива болката си пред Бога, търси Неговата помощ и се надява на избавление.

Те ни учат, че можем да бъдем напълно искрени пред Бога и да Му споделяме своите страхове и страдания.

9.2. Групови псалми на жалейка

Това са молитви, в които Божият народ се обръща към Бога за помощ при общи страдания, бедствия или национални изпитания.

Примери:

Псалми 12, 44, 80, 94, 137.

Тези псалми показват, че Божият народ може да търси Бога не само индивидуално, но и като общност.

9.3. Благодарствени псалми

Те изразяват благодарност към Бога за Неговата помощ, избавление и милост.

Примери за благодарствени псалми:

65, 67, 75, 107, 124, 136.

Лични благодарствени псалми:

18, 30, 32, 34, 40, 66, 92, 116, 118, 138.

Тези псалми ни учат да не забравяме Божиите благодеяния и да Му благодарим за всичко, което е направил за нас.

9.4. Псалми за Бога като Творец на вселената

Тези псалми възхваляват Божието величие, сила и мъдрост в сътворението.

Примери:

Псалми 8, 19, 104, 148.

Те ни напомнят, че природата и цялата вселена свидетелстват за Божията слава.

9.5. Псалми за Бога като Господар на историята

Тези псалми прославят Божието управление над народите, историята и човешките съдби.

Примери:

Псалми 33, 103, 113, 117, 145–147.

Те ни учат, че Бог не е само Създател на света, но и Господар над историята.

9.6. Псалми на мъдростта

Тези псалми съдържат наставления за праведния живот, Божия закон, човешкото поведение и последствията от доброто и злото.

Примери:

Псалми 36, 37, 49, 73, 112, 128, 133.

Те ни помагат да разбираме разликата между праведния и нечестивия път.

9.7. Песни на упование

Това са псалми, които изразяват доверие в Бога дори когато обстоятелствата са трудни.

Примери:

Псалми 11, 16, 23, 27, 62, 63, 91, 121, 125, 131.

Те ни учат да се доверяваме на Бога, да не се страхуваме и да намираме сигурност в Неговата вярност.

Защо е важно да познаваме видовете псалми?

Защото не трябва да четем една молитва на отчаяние по същия начин, по който четем песен на благодарност или псалм на мъдростта.

Трябва да разбираме какъв е характерът на текста, каква е неговата цел и какво духовно послание носи.

10. КАКВИ ПОМОЩНИ СРЕДСТВА СА НИ НУЖНИ ЗА ПЪЛНОЦЕННО ИЗУЧАВАНЕ НА БИБЛИЯТА?

За да изучаваме Библията задълбочено, е добре да разполагаме с няколко помощни средства.

1. Добър библейски речник

Той ни помага да разбираме значението на думи, имена, места, исторически понятия и религиозни термини.

2. Добър библейски наръчник

Библейският наръчник съдържа информация за отделните книги, техните автори, историческата обстановка, основните теми и структурата им.

3. Добър превод на Библията

Полезно е да разполагаме с надежден превод, който предава максимално точно оригиналния текст.

При по-задълбочено изучаване е добре да сравняваме повече от един превод.

4. Библейски коментари

Коментарите ни помагат да разбираме трудни пасажи, исторически обстоятелства, езикови особености и богословски въпроси.

Но трябва да помним, че коментарите са помощно средство, а не заместител на Библията.

Нито един автор, пастор или богослов не е по-висш авторитет от Божието Слово.

Всички човешки обяснения трябва да бъдат проверявани чрез Писанието.

11. ПРАКТИЧЕСКИ МЕТОД ЗА ЕЖЕДНЕВНО ИЗУЧАВАНЕ НА БИБЛИЯТА

След като разгледахме основните принципи, можем да ги превърнем в конкретна практика.

Предлагам следния метод за лично изучаване на Божието Слово.

Стъпка 1 – Прочетете целия пасаж.

Не започвайте само с един стих. Прочетете цялата глава или поне целия смислово завършен откъс.

Стъпка 2 – Определете основната тема.

Опитайте се с едно или две изречения да обясните за какво се говори в текста.

Стъпка 3 – Проверете историческия контекст.

Установете кой пише, на кого пише, кога и по каква причина.

Стъпка 4 – Проверете литературния контекст.

Прочетете предходните и следващите стихове. Разгледайте връзката с цялата глава и книгата.

Стъпка 5 – Определете вида на текста.

Дали четете исторически разказ, притча, пророчество, псалм, закон, послание или апокалиптично видение?

Стъпка 6 – Потърсете основното богословско послание.

Какво разкрива този текст за Бога, Неговия характер и Неговата воля?

Стъпка 7 – Сравнете с други библейски пасажи.

Проверете как останалата част от Писанието разглежда същата тема.

Стъпка 8 – Приложете наученото.

Запитайте се какво трябва да промените в мисленето, поведението и отношенията си с Бога и хората.

Стъпка 9 – Завършете с молитва.

Помолете Бога да ви помогне да разберете Неговото Слово и да живеете според него.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ – НЕКА НЕ САМО ЧЕТЕМ БОЖИЕТО СЛОВО, А ДА ГО РАЗБИРАМЕ И ИЗПЪЛНЯВАМЕ!

Скъпи братя и сестри,

Библията е Божието Слово, чрез което Бог разкрива Себе Си, Своята воля и Своя спасителен план за човечеството.

Не е достатъчно да четем отделни стихове и да ги запомняме. Трябва да се стремим да разбираме цялостното послание на Писанието.

Трябва да се научим да задаваме въпроси, да изследваме историческия контекст, да обръщаме внимание на езика, да сравняваме различните пасажи и да избягваме човешките грешки при тълкуването.

Най-важното е да не поставяме собствените си желания и разбирания над Божието Слово.

Нека не търсим в Библията само потвърждение на това, което вече вярваме. Нека позволим на Божието Слово да ни изобличава, наставлява, поправя и променя.

И нека никога не забравяме, че целта на изучаването на Библията не е просто да придобием повече знания, а да опознаваме Бога, да израстваме във вярата и да следваме Исус Христос.

Апостол Павел ни напомня:

2 Тимотей 2:15

„Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник, който няма от що да се срамува, като излагаш право словото на истината.“

А Исус Христос казва:

Йоан 8:31-32

„Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако пребъдвате в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“

Нека четем, изучаваме, разбираме и изпълняваме Божието Слово!

ВЯРВАЙТЕ, БРАТЯ, В ИСУС ХРИСТОС!

СЛАВА НА БОГА ОТЦА, БОГА СИНА И СВЕТИЯ ДУХ! АМИН!

Бележка: Статията е разработена по основните идеи и методологични принципи от труда на Гордън Фий и Дъглас Стюарт за правилното четене на Библията. Текстът представлява авторско изложение и обобщение, а не дословен превод или цитат от книгата.