Седемте периода в спасителния план на Бог
Изложение по книгата „Какво ще стане с този свят?“ на Йоахим Лангхамер
Въведение
Бог има спасителен план за човечеството. Още преди създаването на света Той е знаел, че човекът ще падне в грях, и е предвидил пътя за неговото изкупление чрез Своя Син – Господ Исус Христос.
Библията ни разкрива как Бог постепенно осъществява Своя план в човешката история. В различните епохи Той установява определени отношения с човека, дава му отговорности, открива му Своята воля и му показва неговата нужда от спасение.
В настоящата статия ще разгледаме седем основни периода в този спасителен план:
- Периодът на невинността.
- Периодът на съвестта и моралната отговорност.
- Периодът на човешкото управление.
- Периодът на обещанието.
- Периодът на Закона.
- Периодът на благодатта.
- Периодът на хилядолетното царство.
Тези периоди ни помагат да проследим развитието на библейската история – от сътворението и грехопадението до окончателната победа на Исус Христос над греха, смъртта и Сатана.
ПЪРВИ ПЕРИОД: НЕВИННОСТТА
Библейски текстове: Битие, глави 1–2
Първият период започва със сътворението на човека и завършва с грехопадението.
Адам и Ева са създадени от Бога без грях. Те живеят в непосредствено общение със своя Създател в Едемската градина. Нямат чувство за вина, не познават злото и не са отделени от Бога.
Човекът е създаден по Божия образ и получава отговорността да се грижи за сътворения свят. Бог му дава свобода, но и една ясна заповед – да не яде от дървото за познаване на доброто и злото.
Тази заповед поставя пред човека избор: да остане послушен на Бога или да последва собственото си желание.
Когато Адам и Ева се поддават на изкушението на змията и нарушават Божията заповед, грехът навлиза в човешката история.
Последиците са тежки – срам, страх, вина, страдание и отделяне от непосредственото общение с Бога. Човекът изгубва първоначалното си състояние на невинност.
Така приключва първият период.
Основен извод: Човекът е създаден за общение с Бога, но чрез непослушанието грехът нарушава тази връзка.
ВТОРИ ПЕРИОД: СЪВЕСТТА И МОРАЛНАТА ОТГОВОРНОСТ
Библейски текстове: Битие, глави 3–8; Римляни 2:12–16
След грехопадението започва периодът, в който човекът носи морална отговорност за своите действия и постъпки. Макар да е изгубил първоначалната невинност, той продължава да има способността да различава доброто от злото.
Бог показва на Каин, че той носи отговорност за своите желания и действия.
Битие 4:7:
„Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.“
Тези думи показват, че човекът не може просто да се оправдава със своите желания. Той е призован да се противопоставя на злото и да избира доброто.
Апостол Павел разкрива, че съвестта има значение за моралната отговорност на всеки човек, включително на онези, които не са познавали писания Божи закон.
Римляни 2:14–16:
„Понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават, в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.“
Човешката съвест свидетелства за моралната отговорност пред Бога. Това обаче не означава, че съвестта сама по себе си може да спаси човека. Тя може да го изобличава, но не може да го освободи от греха.
С течение на времето човешкото нечестие се разпространява все повече. Библията описва състоянието на човечеството преди Потопа по следния начин:
Битие 6:5–7:
„И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох – човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, – понеже се разкаях, че ги създадох.“
Последва Потопът, чрез който Бог извършва съд над тогавашния свят. Спасени са Ной, съпругата му, тримата му синове и техните съпруги – общо осем души.
Ной намира благоволение пред Бога и чрез вярата и послушанието си изпълнява Божията воля.
Основен извод: Съвестта свидетелства за моралната отговорност на човека, но историята показва, че човешкото сърце не може само да преодолее греха.
ТРЕТИ ПЕРИОД: ЧОВЕШКОТО УПРАВЛЕНИЕ
Библейски текстове: Битие 9–11; Римляни 13:1–7
След Потопа Бог установява ново начало с Ной и неговото семейство. Човечеството получава възможност да продължи живота си, но вече в рамките на установени от Бога принципи за обществен ред и отговорност.
Един от основните принципи е защитата на човешкия живот.
Битие 9:6:
„Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека.“
Тук се откроява особено важна истина: човешкият живот има стойност, защото човекът е създаден по Божия образ. Затова посегателството върху човешкия живот е тежко престъпление.
В Новия Завет апостол Павел разглежда и отговорността на човека спрямо установените власти.
Римляни 13:1–2:
„Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога. Затова, който се противи на властта, противи се на Божията наредба; а които се противят ще навлекат осъждане на себе си.“
Властта има задача да поддържа обществения ред, да възпира злото и да защитава доброто. Това не означава, че всяко действие на човешките управници е справедливо или че властта може да заема мястото на Бога. Човешката власт също носи отговорност пред Него.
Периодът е свързан с историята за Вавилонската кула.
Битие 11 глава разказва как хората решават да построят град и кула, чийто връх да стига до небето, за да си създадат име и да не се разпръснат по земята.
Вместо да се подчинят на Божията воля за разселване и изпълване на земята, те се обединяват около собствените си амбиции. Бог обърква езика им и ги разпръсва по цялата земя.
Така човешката гордост и стремежът към независимост от Бога отново водят до провал.
Основен извод: Човешкото общество се нуждае от ред, управление и отговорност, но нито една човешка власт не може да замени Божията власт и правда.
ЧЕТВЪРТИ ПЕРИОД: ОБЕЩАНИЕТО
Библейски текстове: Битие 12–50; Галатяни 3:16
След Вавилонската кула започва нов важен етап от Божия план. Бог призовава Авраам и му дава обещания, чрез които се поставя началото на историята на израилския народ.
Битие 12:1–3:
„Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена.“
Бог дава на Авраам обещания, които имат значение не само за него и неговите потомци, но и за цялото човечество.
Сред тях са:
- Да направи от него голям народ.
- Да даде на потомството му земя.
- Да благослови чрез него всички земни племена.
Това обещание намира своето най-голямо изпълнение в Исус Христос.
Апостол Павел прави връзката между обещанието към Авраам и Христос:
Галатяни 3:16:
„А обещанията се изрекоха на Авраама и на неговия потомък. Не казва: „и на потомците“, като на мнозина, но като за един: „и на твоя потомък“, Който е Христос.“
Така Божият план, започнал с призоваването на Авраам, се разкрива като план за благословение на всички народи чрез Исус Христос.
Важно е да се отбележи, че обещанието към Авраам не е просто историческо събитие, което губи значение след появата на Закона. То продължава да бъде основна част от библейското откровение и е тясно свързано с Божието спасително намерение.
В разглежданата схема този период достига своята решаваща точка с идването и изкупителното дело на Исус Христос.
Основен извод: Бог не забравя човечеството. Той избира Авраам и чрез неговото потомство подготвя идването на Спасителя, чрез Когото благословението достига до всички народи.
ПЕТИ ПЕРИОД: ЗАКОНЪТ
Библейски текстове: Изход; Левит; Второзаконие; Галатяни 3; Римляни 10
След излизането на израилтяните от Египет Бог дава на Своя народ Закона чрез Мойсей.
Законът определя как Израил трябва да живее като Божи народ. Той съдържа заповеди, морални правила, постановления за поклонението и указания за обществените отношения.
Но каква е била основната цел на Закона в Божия спасителен план?
Апостол Павел дава важен отговор:
Галатяни 3:19:
„Тогава, защо се даде закона? Прибави се с цел да се изявяват престъпленията, докле да дойде Потомъкът, на Когото биде дадено обещанието; и беше прогласен от ангели чрез един ходатай.“
Законът показва Божията святост и разкрива греха на човека. Той определя кое е правилно и кое е престъпление, но не може сам по себе си да промени грешното човешко сърце и да даде вечен живот.
Човекът, който наруши Божия закон, става виновен пред Бога.
Яков 2:10:
„Защото, който опази целия закон, а съгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.“
Това показва колко сериозна е човешката отговорност пред Божията святост. Никой не може да се похвали, че е изпълнил съвършено всички Божии изисквания.
Законът обаче не е противен на Божиите обещания. Напротив, той има определена цел – да покаже нуждата на човека от Спасител.
Галатяни 3:22–26:
„Но писанието затвори всичко под грях, та обещанието, изпълняемо чрез вяра в Исуса Христа, да се даде на тия, които вярват. А преди да дойде вярата ние бяхме под стражата на закона, затворени до времето на вярата, която имаше да се открие. Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра. Но след идването на вярата не сме вече под детеводител. Защото всички сте Божии чада чрез вяра в Исуса Христа.“
Това е една от най-важните истини в посланието на апостол Павел: Законът разкрива греха, но оправданието пред Бога идва чрез вяра в Исус Христос.
Христос е изпълнението на Божия спасителен план.
Римляни 10:4:
„Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.“
1 Коринтяни 1:30:
„А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление.“
Периодът на Закона достига своята решаваща точка с идването на Месията. Отхвърлянето на Исус от мнозина от Неговия народ показва трагедията на човешкото неверие. Но Божият спасителен план не се проваля – чрез Христовата смърт и възкресение се открива пътят на спасението за всички, които повярват.
Основен извод: Законът разкрива греха и показва нуждата от Спасител. Никой човек не може да заслужи оправдание чрез собствените си дела. Спасението е чрез вяра в Исус Христос.
ШЕСТИ ПЕРИОД: БЛАГОДАТТА
Библейски текстове: Деяния на апостолите; Римляни; Ефесяни; 2 Коринтяни
След въплъщението, кръстната смърт, възкресението и възнесението на Исус Христос започва периодът на благодатта.
Това е времето, в което Божието спасително предложение се проповядва на всички народи. Човекът вече не е призован да търси оправдание чрез изпълнение на Закона, а да приеме Божията благодат чрез вяра в Исус Христос.
2 Коринтяни 6:1–2:
„И ние, като съдействуваме с Бога, тоже ви умоляваме да не приемате напразно Божията благодат. (Защото казва: – „В благоприятно време те послушах, И в спасителен ден ти помогнах“; ето, сега е благоприятно време, ето, сега е спасителен ден).“
Божията благодат е дар, който човек не може да заслужи. Тя е израз на Божията любов към грешното човечество.
Деяния 4:12:
„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.“
Това име е Исус Христос.
Библията ясно заявява, че спасението не се намира в религия, човешка философия, добри дела или лични заслуги, а в Божия Син.
Римляни 10:9–10:
„Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, и с уста прави изповед и се спасява.“
Това е сърцевината на благовестието: Исус Христос умря за нашите грехове, беше погребан и възкръсна. Всеки, който повярва в Него, получава прошка и вечен живот.
В този период Светият Дух действа в живота на вярващите, изобличава света за грях, води човека към истината и изгражда Божията църква.
Този период е и времето, в което благовестието се проповядва по целия свят. Всеки човек е призован да се покае и да повярва в Господ Исус Христос.
В библейските пророчества се говори и за бъдещо време на голяма измама и отстъпление. Книгата Откровение описва звяра, лъжепророка и белега на звяра. В определени християнски тълкувания тези събития се свързват с идването на Антихриста и последните времена.
Това са сериозни предупреждения за човечеството. Те не бива да се превръщат в повод за страх и спекулации, а трябва да ни напомнят да останем верни на Бога и на Неговото Слово.
Основен извод: Сега е времето на благодатта. Спасението е достъпно за всеки човек чрез вяра в Исус Христос. Не отлагай решението си да се обърнеш към Бога.
СЕДМИ ПЕРИОД: ХИЛЯДОЛЕТНОТО ЦАРСТВО
Библейски текстове: Откровение 19–20; Исая 11; Захария 14
Според разглежданата пророческа схема след периода на благодатта ще настъпи повторното идване на Исус Христос и установяването на Неговото хилядолетно царство.
В книгата Откровение се говори за период от хиляда години, през който Христос ще царува.
Откровение 20:4:
„И видях престоли; и на ония, които седнаха на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени заради свидетелството за Исуса и заради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години.“
В този период Исус Христос ще бъде Цар, а Неговото управление ще бъде израз на Божията правда и справедливост.
Пророк Исая описва бъдещото царство с образи на мир, хармония и възстановяване на сътворения свят.
Исая 11:6:
„Вълкът ще живее с агнето, и рисът ще си почива с ярето; телето, лъвчето и угоените заедно; и малко дете ще ги води.“
Тази картина ни насочва към едно бъдеще, в което насилието и враждата ще отстъпят място на мира.
Според това тълкуване хилядолетното царство ще бъде време, в което последиците от греха върху човешкото общество и природата ще бъдат ограничени, а Божието управление ще се прояви по видим начин.
Но дори и след хиляда години историята на човечеството ще покаже, че грехът не може да бъде окончателно премахнат само чрез външни условия на мир и справедливост.
Откровение 20:7–8:
„И когато се свършат хилядата години, Сатана ще бъде пуснат от тъмницата си, и ще излезе да мами народите, които са в четирите краища на земята, Гога и Магога, да ги събере за война; чието число е колкото морския пясък.“
Това е последният бунт срещу Бога. Сатана отново ще заблуди народите и ще ги поведе срещу Божието царство. Но този бунт ще бъде окончателно победен.
Следва последният съд, описан в Откровение 20:11–15.
Така приключва историята на греха, бунта и смъртта.
Основен извод: Исус Христос ще победи окончателно всички сили, които се противопоставят на Бога. Неговото царство ще бъде израз на Божията правда и власт.
КАКВО СЛЕДВА СЛЕД СЕДЕМТЕ ПЕРИОДА? ВЕЧНОТО БОЖИЕ ЦАРСТВО
След седемте разгледани периода Библията ни открива още по-велико обещание – ново небе и нова земя.
Това вече не е просто следваща временна епоха, а окончателното състояние на спасените и възстановеното творение.
Откровение 21:1–4:
„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и морето го нямаше вече. Видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог ще бъде с тях, техен Бог. Той ще обърше всяка сълза от очите им; и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; защото предишното премина.“
Какво прекрасно обещание!
Грехът, смъртта, страданието и дяволът вече няма да имат място в Божието ново творение. Всички спасени ще бъдат вечно с Бога и с Неговия Син Исус Христос.
Това е крайната цел на Божия спасителен план – не просто човекът да избегне наказанието, а да бъде възстановен за вечно общение със своя Създател.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ЦЕНТЪРЪТ НА ЦЕЛИЯ СПАСИТЕЛЕН ПЛАН Е ИСУС ХРИСТОС
Когато разгледаме тези седем периода, виждаме една последователна картина на човешката история и Божието действие в нея.
- В периода на невинността човекът живее в общение с Бога, но избира непослушанието.
- В периода на съвестта човекът носи морална отговорност, но грехът продължава да се разпространява.
- В периода на човешкото управление се установява обществен ред, но човешката гордост отново води до бунт.
- В периода на обещанието Бог призовава Авраам и открива Своя план за благословение на всички народи.
- В периода на Закона се разкрива Божията святост и неспособността на човека да постигне съвършена праведност със собствени сили.
- В периода на благодатта спасението се предлага на всички чрез вяра в Исус Христос.
- В периода на хилядолетното царство се разкрива Христовото царуване и окончателната победа над бунта срещу Бога.
През всички тези периоди се вижда една неизменна истина: човекът се нуждае от спасение, а Бог е Този, Който осигурява пътя към него.
Нито човешката мъдрост, нито богатството, нито добрите дела, нито спазването на религиозни правила могат сами да изкупят греха.
Спасението е Божи дар чрез Исус Христос.
Ефесяни 2:8–9:
„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой.“
Затова най-важният въпрос не е само в кой период живеем, а дали сме приели Божия дар на спасението.
Днес е време на благодат. Днес е време да потърсим Бога, да се покаем за греховете си и да повярваме в Исус Христос.
Не отлагайте това решение!
Вярвайте в Господ Бог Исус Христос! Той е пътят, истината и животът. Чрез Него имаме прошка, спасение и обещание за вечен живот с Бога.
Амин!
Вашият коментар