Въведение

Тук ще изложа моята гледна точка по темата Астрологията не е библейска и богоугодна.

Когато говорим за астрология от гледна точка на Библията, е важно най-напред да разграничим две понятия, които днес често се използват неправилно като взаимозаменяеми: астрономия и астрология.

Астрономията е научното изследване на небесните тела — звезди, планети, комети, галактики и други обекти във Вселената. Тя се основава на наблюдения, измервания, математически модели и физични закони.

Астрологията е историческа система от вярвания, според която положението и движението на небесните тела могат да бъдат свързани със събитията на Земята, характера на човека или неговото бъдеще.

Интересен исторически факт е, че всички седем планети, видими с невъоръжено око в древността — Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн — са били свързвани с божества. След откриването на Уран и Нептун имената на тези планети също са дадени според богове от гръко-римската митологична традиция.

В настоящата статия ще разгледаме планетите в Слънчевата система по ред от Слънцето навън и ще проследим произхода на техните имена.

1. Планетите на Слънчевата система и имената на древните богове

Редът на планетите от Слънцето навън е:

Меркурий → Венера → Земя → Марс → Юпитер → Сатурн → Уран → Нептун

Плутон днес се класифицира като планета джудже, а не като планета от основната осемчленна система.

Важно е да се отбележи, че Земята е изключение в традицията на именуването: нейното съвременно име не произлиза от конкретен гръко-римски бог. Името е свързано с думата за земя/почва в германските езици. При останалите планети имената са пряко свързани с римската митология.

2. Меркурий — богът на търговията и вестителят

Меркурий (Mercurius) е римски бог, свързван преди всичко с търговията, пътуванията, финансовите сделки и комуникацията.

В римската религия Меркурий е тясно свързан с гръцкия бог Хермес. Хермес е известен като вестител на боговете и посредник между божествения и човешкия свят.

Планетата получава името Меркурий заради изключително бързото си видимо движение по небето в сравнение с останалите видими с невъоръжено око планети.

Древните наблюдатели не са знаели, че това е резултат от орбитата на планетата около Слънцето. Те са виждали небесно тяло, което се движи сравнително бързо, и са го свързали с бързия вестител на боговете.

Исторически период: римската религиозна традиция се развива в продължение на векове, особено през периода на Римската република и Римската империя.

Кои са му се покланяли: древните римляни, а чрез идентификацията му с Хермес — и гръцкият свят.

3. Венера — богинята на любовта и красотата

Венера (Venus) е една от най-известните богини в римската митология.

Тя е свързвана с любовта, красотата, желанието и плодородието. В римската традиция Венера е идентифицирана с гръцката богиня Афродита.

Планетата Венера е изключително ярка и често е един от най-забележимите обекти на небето след Слънцето и Луната. Тя може да се наблюдава като „утринна звезда“ или „вечерна звезда“.

Именно тази необичайна яркост и красота вероятно са допринесли за връзката ѝ с богинята Венера.

Исторически период: култът към Венера има древни корени в римската религия и се развива особено силно през Републиката и Империята.

Кои са ѝ се покланяли: древните римляни, а нейният гръцки аналог Афродита е бил почитан в древногръцкия свят.

4. Марс — богът на войната

Марс (Mars) е един от най-важните богове в древната римска религия.

Той е бог на войната, военната доблест и защитата на Рим. Гръцкият му аналог е Арес, макар че Марс има различно значение и по-важно място в римската религиозна и държавна традиция.

Планетата Марс има характерен червеникав цвят, който още в древността е бил забележим с невъоръжено око.

Червеният цвят естествено е бил свързван с кръвта, битката и войната, което допринася за връзката между планетата и бога Марс.

Исторически период: Марс е почитан още в ранната римска религия и остава важен бог през цялата римска история.

Кои са му се покланяли: римляните, за които Марс е бил един от централните богове на държавата.

5. Юпитер — върховният бог на римския пантеон

Юпитер (Jupiter) е върховното божество на древната римска държава.

Той е бог на небето, гръмотевицата и държавния ред, а в римската религия заема позицията на върховен бог.

Неговият гръцки аналог е Зевс.

Планетата Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Тя е видима с невъоръжено око и е била позната на древните цивилизации много преди развитието на съвременната астрономия.

Римляните я наричат Юпитер — името на най-висшия бог в техния пантеон.

Исторически период: култът към Юпитер е централен за римската религия от ранната римска държава до късната Римска империя.

Кои са му се покланяли: древните римляни. Гръцкият му еквивалент Зевс е бил почитан от древните гърци.

6. Сатурн — богът на земеделието

Сатурн (Saturnus) е древен римски бог, най-често свързван със земеделието, сеитбата и плодородието.

Той е свързан с гръцкия Кронос, макар че римската традиция развива собствен образ на Сатурн.

В негова чест се празнувал известният празник Сатурналии (Saturnalia) — период на празненства, обществени промени в ролите и пиршества.

Планетата Сатурн е последната от видимите с невъоръжено око планети и поради бавното си движение по небето е била свързана със Сатурн.

Исторически период: култът към Сатурн е древен и продължава през римската епоха.

Кои са му се покланяли: древните римляни.

7. Уран — богът на небето

Уран (Uranus) се различава от първите шест планети.

Планетата е открита като планета едва през 1781 г. от Уилям Хершел, когато телескопичните наблюдения вече позволяват да бъдат откривани небесни тела, невидими като планети с невъоръжено око.

Името е избрано в чест на Уран (Ouranos) — древногръцко божество, олицетворяващо небето.

В гръцката митология Уран е представян като първично божество и съпруг на Гея — Земята.

Тук се появява интересна историческа особеност: докато повечето планети са получили латински имена, свързани с римската митология, Уран получава име от гръцката митология.

8. Нептун — богът на морето

Нептун (Neptunus) е римски бог, свързан преди всичко с морето и водите.

Неговият гръцки аналог е Посейдон.

Планетата Нептун е открита през 1846 г. след математически изчисления, които показват, че движението на Уран не се обяснява напълно с влиянието на вече известните планети.

Името Нептун следва традицията планетите да носят имената на древни божества.

Така последната от осемте планети в Слънчевата система също носи името на бог от древна религиозна традиция.

Какво представлява астрологията?

След като разгледахме произхода на имената на планетите, можем да преминем към същинския въпрос: какво е астрологията?

Астрологията представлява система от вярвания, според която положението на Слънцето, Луната, планетите и други небесни обекти спрямо Земята има значение за човешкия живот.

В традиционната западна астрология особено значение имат:

Слънцето;
Луната;
Меркурий;
Венера;
Марс;
Юпитер;
Сатурн;
Уран;
Нептун;
дванадесетте знака на зодиака;
домовете в астрологичната карта;
аспектите между небесните тела.

Астрологията използва астрологична карта, която представлява схема на небесното положение в определен момент — например при раждането на човек.

Според астрологичните системи от положението на небесните тела могат да бъдат извеждани твърдения за:

характера на човека;
неговите взаимоотношения;
любовния му живот;
професионалните му възможности;
финансовото му положение;
предстоящи събития;
периоди на успех или трудности;
бъдещи решения и житейски обстоятелства.

Имената на планетите и въпросът за идолопоклонството

Фактът, че планетите носят имената на древни богове, сам по себе си не означава, че човек извършва поклонение всеки път, когато произнесе името „Марс“, „Венера“ или „Юпитер“. В съвременния език тези названия функционират преди всичко като астрономически имена.

Въпросът става различен, когато човек приписва на планетите духовно, съдбовно или лично влияние върху своя живот и започва да съобразява решенията си с предполагаемото действие на тези небесни тела. От библейска гледна точка това вече повдига сериозен въпрос за идолопоклонството: вместо да търси водителство от Бога, човек започва да се съобразява с творението и с приписваната му духовна сила.

По този начин астрологичната практика може да се разглежда като форма на заместване на доверието в Твореца с доверие в творението. Планетите са създадени от Бога, но когато на тях се приписва власт да определят характера, съдбата или решенията на човека, те получават място, което според библейското учение принадлежи единствено на Бога.

Както казва апостол Павел:

„…и се поклониха и служеха на творението вместо на Твореца…“
Римляни 1:25

Следователно проблемът не е в самото име на планетата, а в духовното значение и властта, които човек ѝ приписва.

Какво правят хората, които вярват в астрологията?

Човек, който вярва в астрологията, обикновено приема, че небесните тела не са само физически обекти, но имат символично или влияещо значение за човешкия живот.

Например при изготвянето на личен хороскоп астрологът може да използва:

датата на раждане + часа на раждане + мястото на раждане

за да изчисли положението на небесните тела в момента на раждането.

След това тези положения се интерпретират чрез определена астрологична система.

Така например човек може да бъде определен като „Овен“, „Телец“, „Близнаци“ и т.н., според положението на Слънцето в зодиака при неговото раждане.

Други хора използват астрологията ежедневно, като четат дневни, седмични или месечни хороскопи и ги използват като ориентир при вземането на лични решения.

От научна гледна точка обаче трябва да се направи принципно разграничение:

Астрономията изследва реалните физически свойства и движения на небесните тела, докато астрологията приписва символично или предполагаемо влияние върху човешкия живот.

Това разграничение е особено важно, когато разглеждаме въпроса от библейска гледна точка.

И именно тук започва същинският въпрос на настоящото изследване:

Как Библията разглежда звездите, небесните тела, предсказването на бъдещето и практиките, които днес наричаме астрология?

1. Библията признава небесните тела

Слънцето, Луната и звездите са част от Божието творение.

Битие 1:14–18
“14 И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; 15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. 16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. 17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, 18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.”

2. Библията не представя планетите като богове

Те са сътворени от Бога и не трябва да бъдат обект на поклонение.

Второзаконие 4:19
“19 и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе.”

3. Библията предупреждава срещу поклонението на небесните тела

Второзаконие 17:2–5
“2 Ако се намери всред вас, в някой от градовете ти, които Господ твоят Бог ти дава, мъж или жена да стори зло пред Господа твоя Бог, като престъпи завета Му, 3 и отиде та послужи на други богове и им се поклони, – на слънцето, или на луната, или какво да било от небесното множество, – нещо което съм запретил, 4 тогава, когато ти се извести това и чуеш, да изпиташ добре, и, ето, ако това нещо е истинно, ако е вярно, че такава мерзост се върши в Израиля, 4. Библията предупреждава срещу търсенето на свръхестествено знание чрез гадателство и поличби”

Второзаконие 18:10–12
“10 Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, 11 никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите;”

4. Истинският източник на Божието откровение е Бог

Даниил 2:27–28
“27 В отговор Даниил рече на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят на царя ни мъдреци, ни вражари, ни врачове, ни астролози. 28 Но има Бог на небеса, Който открива тайни; и Той явява на цар Навуходоносора онова що има да стане в последните дни. Ето сънят ти и това, което си видял в главата си, на леглото си;”

5. Небето може да свидетелства за Божията слава

Псалм 19:1

“1 За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.”

Заключение

От библейска гледна точка проблемът не е в това, че човек наблюдава звездите.

Библията самата използва небесата като свидетелство за Божието творение.

Проблемът възниква тогава, когато човек премине от наблюдение на творението към търсене на духовно знание, предсказване на бъдещето или религиозно ръководство чрез творението.

Така можем да формулираме основната разлика:

Астрономията пита: „Какво представляват небесните тела и как се движат?“

Астрологията пита: „Какво означават техните положения за моя живот и бъдеще?“

Библейският въпрос е: „Кой е Творецът на небесата?“

Именно тук се намира централната разлика между научното изучаване на Вселената, астрологичното тълкуване на небето и библейския монотеистичен възглед.

Астрологията като заместител на духовното водителство

Проблемът с астрологията от библейска гледна точка не се изчерпва само с въпроса за произхода на планетарните имена или с древните езически религии. Един от съществените въпроси е къде човек търси водителство за своя личен живот.

Много хора, които вярват в астрологията, редовно четат дневни, седмични или месечни хороскопи. Те търсят в тях информация за любовта, работата, финансите, здравето, отношенията с другите хора и решенията, които предстои да вземат. Понякога хороскопът се използва просто като развлечение, но когато човек започне да приема написаното като духовен ориентир и да съобразява реалните си решения с него, астрологията вече придобива функция на източник на насока за живота.

Именно тук възниква сериозният въпрос от християнска гледна точка:

На кого трябва да се довери човек за водителството на своя живот — на хороскопа или на Бога?

Библейската вяра насочва човека не към звездите, планетите и техните предполагаеми влияния, а към самия Бог.

В Притчи 3:5–6 се казва:

„Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища познавай Него, и Той ще оправя пътеките ти.“

Този принцип е противоположен на идеята, че човек трябва да разбере своето бъдеще чрез положението на небесните тела.

Християнинът е призван да търси Божията воля чрез молитва, Божието Слово, водителството на Светия Дух и духовното общение с други вярващи.

Божието Слово като основа за решенията

За християнина Библията не е просто историческа книга или сборник от религиозни текстове. Тя е основният източник на Божието откровение, чрез който човек познава Божия характер, Неговата воля и принципите, според които трябва да живее.

В Псалм 119:105 псалмопевецът казва:

„Твоето слово е светилник на нозете ми и светлина на пътеката ми.“

Образът е особено подходящ. Когато човек не знае накъде да върви, библейският модел не го насочва към хороскопа, а към Божието Слово.

Това не означава, че Библията дава конкретен отговор на всяко практическо решение — например коя работа да избере човек, в кой град да живее или кога да предприеме определено начинание. Библията обаче дава принципите, чрез които християнинът може да взема такива решения с мъдрост и вяра.

Молитвата и водителството на Светия Дух

Новият Завет поставя особено значение върху водителството на Светия Дух.

В Римляни 8:14 апостол Павел пише:

„Понеже които се водят от Божия Дух, те са Божии синове.“

Следователно християнският живот не е представен като живот, в който човек трябва да открива съдбата си чрез звездите. Той е живот на взаимоотношение с Бога, в което вярващият се учи да разпознава Божията воля.

Затова вместо да отвори хороскопа сутрин и да прочете какво „ще му се случи“ през деня, християнинът може да започне деня си с молитва, четене на Божието Слово и търсене на Божията воля.

Разликата е фундаментална.

Хороскопът казва на човека какво предполагаемо ще се случи според положението на небесните тела.

Християнската молитва представлява обръщане към живия Бог, Който не е безлична сила, а Личност, с която човек може да има взаимоотношение.

Съветът на други християни

Библейският модел не означава, че християнинът трябва винаги да взема решения напълно сам.

Новият Завет представя Църквата като духовно тяло, в което вярващите имат различни дарби и служения.

В 1 Коринтяни 12:4–11 апостол Павел говори за различни духовни дарби, дадени от Светия Дух. Сред тях са слово на мъдрост, слово на знание, вяра, пророчество и други духовни дарби.

Това показва, че християнинът може да търси духовен съвет и от зрели вярващи, които познават Божието Слово и служат на Бога.

Особено внимание заслужава дарбата на пророчество.

В 1 Коринтяни 14:3 Павел обяснява:

„А който пророкува, говори на човеци за назидание, увещание и утешение.“

Следователно пророчеството в Новия Завет е свързано с духовното изграждане, увещание и утешение на вярващите.

Тук обаче е необходимо важно уточнение: Библията не представя пророчеството като християнски еквивалент на хороскопа.

Християнинът не трябва просто да замени „астролога“ с човек, който твърди, че пророкува. Всяко духовно послание трябва да бъде разглеждано внимателно и в съответствие с Божието Слово.

Самият апостол Павел казва:

„А пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте; дръжте доброто.“

1 Солунци 5:20–21

Това е изключително важен принцип: изпитване, а не сляпо приемане.

Две различни посоки

Така можем да видим фундаменталната разлика между астрологичното и християнското търсене на водителство.

Астрологията насочва човека към небесните тела и предполагаемото значение на тяхното положение.

Християнската вяра насочва човека към Бога.

При астрологията човек пита:

„Какво ми показват звездите?“

При християнската молитва въпросът е:

„Господи, каква е Твоята воля за моя живот?“

При хороскопа човек очаква информация за бъдещето от положението на небесните тела.

При християнската вяра човек търси Божията мъдрост, водителството на Светия Дух, наставлението на Божието Слово и съвета на зрели вярващи.

Това не означава, че всеки човек, който чете хороскоп, непременно извършва съзнателно поклонение пред древните богове. Много хора го правят по навик или като форма на забавление. Но когато хороскопът започне да определя решенията, поведението или очакванията на човека, той вече заема място, което от библейска гледна точка принадлежи на Бога.

Затова въпросът за християнина не е само:

„Вярвам ли в хороскопа?“

По-дълбокият въпрос е:

„На кого се доверявам, когато трябва да взема решение за живота си?“

Библейският отговор е човек да търси Бога — чрез молитва, Божието Слово, водителството на Светия Дух и мъдър съвет от вярващи, като всяко твърдение за духовно водителство се изпитва в светлината на Писанието.

По този начин християнинът не търси съдбата си в звездите, а търси Твореца на звездите.