АМИШИТЕ – история, християнска вяра, религиозни традиции и отказът от съвременните технологии

Въведение

Амишите (Amish) представляват една от най-интересните и необичайни християнски общности в съвременния свят. Те са известни със своя традиционен начин на живот, скромно облекло, земеделски труд, силна семейна и общностна взаимопомощ и ограничено използване на съвременните технологии.

В епоха, в която човешкото ежедневие е изцяло зависимо от електричеството, автомобилите, интернет, мобилните телефони и дигиталните комуникации, амишите продължават да съхраняват начин на живот, който в много отношения напомня за селските общества от XVIII и XIX век.

Но зад техния външен начин на живот стои не просто културна традиция или желание за връщане към миналото. В основата му се намира определено религиозно разбиране за християнската вяра, смирението, послушанието, семейството, църковната общност и отношението на вярващия към светското общество.

За да разберем амишите, трябва да разгледаме тяхната история, богословски убеждения и начина, по който тълкуват Свещеното Писание.

1. Исторически произход на амишите

Историята на амишите започва много преди появата на самостоятелното движение в края на XVII век. Техните духовни корени се намират в европейската Реформация и по-конкретно в анабаптисткото движение от XVI век.

1.1. Началото на анабаптисткото движение

През 1525 г. в Цюрих, Швейцария, възниква едно от първите организирани анабаптистки движения. Неговите последователи се противопоставят на практиката за кръщаване на новородени деца и защитават убеждението, че кръщението трябва да бъде съзнателно решение на човек, който вече разбира християнската вяра и доброволно приема да следва Христос.

Думата „анабаптисти“ произлиза от гръцките думи ana – отново, и baptizo – кръщавам. Наименованието означава „повторно кръщаващи“.

Те не приемат собственото си кръщение като повторение на едно вече валидно тайнство, а като първо съзнателно кръщение, тъй като не признават кръщението в детска възраст за личен акт на вяра.

Основните им убеждения включват:

Кръщението трябва да бъде доброволен и осъзнат избор.
Църквата трябва да бъде общност от вярващи хора.
Християнството трябва да се практикува в ежедневния живот.
Църквата трябва да бъде отделена от държавната власт.
Насилието и отмъщението противоречат на Христовото учение.
Вярващите трябва да живеят скромно и да проявяват смирение.

Поради тези убеждения анабаптистите са преследвани както от католически, така и от протестантски власти. Много от тях са затваряни, измъчвани и екзекутирани.

Тези преследвания оставят дълбока следа в религиозната памет на движението и оказват влияние върху по-късното му разбиране за отношенията между Църквата и светското общество.

1.2. Якоб Аман – основателят на амишкото движение

<PRIVATE_PERSON>Якоб Аман (Jakob Ammann)<PRIVATE_PERSON> е швейцарски анабаптистки религиозен водач, живял приблизително между 1644 и 1730 г.

През 1693 г. възниква сериозно разногласие между него и други представители на швейцарските анабаптисти, известни по-късно като менонити.

Аман смята, че някои общности са станали прекалено либерални в прилагането на религиозната дисциплина и са започнали да правят компромиси с християнските принципи.

Той настоява за по-строго спазване на църковните правила, по-голяма дисциплина сред вярващите, по-ясно разграничаване от светското общество и по-строго прилагане на практиката за избягване на общуването с отлъчени членове.

Сред различията са и въпроси, свързани с причастието, измиването на нозете и външния вид на вярващите.

Това довежда до разделение в анабаптисткото движение и оформяне на общността, която започва да носи името на своя духовен водач – амишите.

Следователно амишкото движение възниква през 1693 г. като отделно направление в по-широкото анабаптистко християнско семейство.

1.3. Преселването в Северна Америка

Поради религиозните преследвания и ограниченията в Европа много амишки семейства започват да търсят места, където могат свободно да практикуват своята религия.

През XVIII век те се преселват в Северна Америка, особено в Пенсилвания, където религиозната политика на Уилям Пен създава по-благоприятни условия за религиозните малцинства.

По-късно, през XIX век, нови вълни от амишки преселници се установяват в Охайо, Индиана, Илинойс и други части на САЩ.

Днес най-известните и големи амишки общности се намират в:

Пенсилвания;
Охайо;
Индиана;
Уисконсин;
Ню Йорк;
Мисури.

Амишки общности има също в Канада и някои страни от Южна Америка.

Важно е да се отбележи, че амишите не са една напълно еднородна религиозна организация. Съществуват различни направления и общности, които имат различни правила за облеклото, образованието и използването на технологиите.

2. Религиозни вярвания и богословски принципи

Амишите са християни от анабаптистката традиция. Те приемат основните християнски вярвания, включително вярата в Бога, Исус Христос, спасението, възкресението и авторитета на Свещеното Писание.

Тяхната религиозна практика се характеризира с особено силен акцент върху прилагането на Христовите учения в ежедневието.

За разлика от много други християнски общности, които поставят по-силен акцент върху систематичното богословие, догматическите определения и богослужебната традиция, амишите насочват вниманието си преди всичко към практическото следване на Христос.

2.1. Авторитетът на Библията

Свещеното Писание е основата на религиозния живот на амишите.

Те използват Библията на немски език, включително традиционни немски преводи, а в съвременните поколения се използват и английски преводи.

Особено важно място заема Евангелието според Матей, глави 5–7, известно като Проповедта на планината.

В тези глави Исус Христос говори за:

Смирението и духовната чистота.
Любовта към враговете.
Прошката.
Милосърдието.
Отказа от отмъщение.
Необходимостта човек да не превръща материалното богатство в смисъл на живота си.

В Евангелието според Матей 5:44 Христос казва:

„Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.“

Този принцип има особено значение за амишката религиозна философия.

Те смятат, че християнската вяра трябва да се доказва не само с думи, но и с конкретни действия – прошка, милосърдие, смирение и миролюбие.

2.2. Кръщение в съзнателна възраст

Един от най-важните анабаптистки принципи е отказът от кръщението на новородени деца.

Амишите вярват, че човек трябва самостоятелно и съзнателно да избере християнската вяра.

Поради това кръщението обикновено се извършва в младежка или ранна зряла възраст, най-често между 18 и 22 години.

Преди кръщението младите хора преминават религиозно обучение, запознават се с правилата на общността и вземат решение дали желаят да станат пълноправни членове на църквата.

Кръщението представлява сериозно обещание пред Бога и общността за следване на християнския начин на живот.

Този принцип е свързан с текста от Евангелието според Матей 28:19:

„Идете прочее, научете всичките народи и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух.“

От богословска гледна точка амишите приемат, че кръщението трябва да бъде свързано с личната вяра и съзнателното решение на човека.

2.3. Смирение и отказ от гордост

Важен принцип в амишката култура е понятието Gelassenheit.

Тази немска дума трудно се превежда с една дума на български език. Тя означава приблизително смирение, себеотдаване, подчинение на Божията воля и отказ от егоцентричното поведение.

Амишите смятат, че индивидуалната гордост, стремежът към обществено признание, демонстрацията на богатство и желанието човек да се издига над останалите са несъвместими с християнското смирение.

Затова техните дрехи са скромни и обикновено без декоративни елементи. Не се насърчават скъпите украшения, показността и демонстрацията на материално благополучие.

Тук може да се направи връзка с Посланието на апостол Яков 4:6:

„Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат.“

Този принцип е една от основите на техния обществен и религиозен живот.

2.4. Любов към ближния и взаимопомощ

Амишките общности са известни със силната си взаимопомощ.

Когато едно семейство претърпи бедствие, загуби дома си или се нуждае от помощ при строителство, останалите членове на общността се включват доброволно.

Един от най-известните примери е съвместното изграждане на хамбари и селскостопански постройки.

Тези събития са известни като Barn Raising.

Много хора се събират, за да построят за кратко време сграда за някое семейство. Всеки участва според своите способности – едни осигуряват материалите, други извършват строителната работа, а трети приготвят храната.

Това е практическо проявление на принципа, изложен в Посланието към галатяните 6:2:

„Един другиму теготите си носете, и така изпълнявайте Христовия закон.“

2.5. Пацифизъм и отказ от насилие

Амишите традиционно изповядват ненасилието и отказа от лично отмъщение.

Те не насърчават участието във военни действия и имат историческа традиция на възражение по съвест срещу военната служба.

Това разбиране произтича от Христовите думи в Матей 5:39:

„А пък Аз ви казвам: Не се противете на злото; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.“

За амишите това не е просто морална препоръка, а основен принцип за поведението на християнина.

3. Защо амишите отказват съвременните технологии?

<PRIVATE_PERSON>Това е един от най-интересните въпроси, свързани с амишката общност.

Много хора смятат, че амишите отхвърлят технологиите, защото вярват, че всяко техническо изобретение е грях или че съвременният свят е по природа зло.

Това обаче не е напълно правилно.

Амишите не смятат непременно технологията за нещо греховно. Те се опасяват от нейното влияние върху човешките взаимоотношения, семейството, религиозния живот и сплотеността на общността.

Техният основен въпрос не е дали дадена технология е модерна, а какви последствия ще има нейното използване.

3.1. Технологията като опасност за общността

Според традиционното амишко разбиране автомобилът може да доведе до прекомерна мобилност и постепенно разкъсване на семейните и обществените връзки.

Ако всеки член на общността разполага със собствен автомобил, той може лесно да напуска селото, да пътува самостоятелно и да прекарва все повече време извън общността.

Конските каруци, от друга страна, ограничават радиуса на ежедневното придвижване и поддържат тесните връзки между съседните семейства.

По подобен начин телефоните и интернет могат да променят начина, по който хората общуват.

Амишите се опасяват, че постоянният достъп до външния свят ще намали времето за семейството, молитвата, работата и общностния живот.

3.2. Опасност от индивидуализъм и материализъм

Съвременното общество често насърчава индивидуалния успех, конкуренцията, личното потребление и стремежа към материално благополучие.

Амишите поставят на преден план общността, смирението и взаимната зависимост.

Те смятат, че прекомерното използване на технологии може да насърчи:

Индивидуализма.
Материализма.
Съперничеството.
Прекомерното потребление.
Отдалечаването от семейството.
Загубата на традиционните ценности.

Това обяснява защо те внимателно преценяват всяко ново техническо изобретение.

3.3. Ordnung – религиозните правила на общността

Важна роля в живота на амишите играе понятието Ordnung.

Това е система от религиозни и обществени правила, която определя как трябва да живеят членовете на дадена амишка общност.

Правилата обикновено не представляват единен писмен закон за всички амиши. Те се предават чрез традицията и се утвърждават от местната църковна общност.

Ordnung може да регулира:

Какви дрехи трябва да носят мъжете и жените.
Какви транспортни средства могат да използват.
Дали е разрешено използването на електричество.
Какви инструменти и машини могат да бъдат използвани.
Дали е позволено използването на мобилни телефони.
Какви развлечения са допустими.
Как трябва да се организира семейният живот.

Всяка местна общност може да има свои специфични правила.

Следователно не е правилно да се твърди, че всички амиши имат абсолютно еднакви ограничения.

3.4. Използват ли амишите електричество и съвременни машини?

Интересното е, че някои амишки общности използват определени съвременни технологии.

Например:

Някои използват слънчеви панели за зареждане на акумулатори.
Някои използват батерии за осветление.
Някои използват съвременни селскостопански машини.
Някои имат телефони, разположени в отделни помещения извън основната жилищна част.
Някои използват съвременни инструменти в работилниците си.

Разликата е в начина, по който технологията се вписва в традиционния им начин на живот.

Например използването на електричество от батерии може да бъде разрешено, докато директното свързване към обществената електрическа мрежа се забранява от определени общности.

Това показва, че амишите не отхвърлят техническия прогрес абсолютно. Те се стремят да го ограничават и контролират.

4. Семейство, образование и ежедневен живот

Семейството заема централно място в амишкото общество.

Традиционно амишките семейства са многодетни и децата се възпитават в дух на послушание, уважение към родителите, трудолюбие и религиозна дисциплина.

4.1. Ролята на семейството

Възпитанието на децата се осъществява основно в семейството и местната религиозна общност.

Децата участват в ежедневните дейности на родителите си и от ранна възраст се запознават със земеделския труд, домакинството и занаятите.

Момчетата обикновено се обучават в земеделие, строителство и различни технически дейности, докато момичетата традиционно се подготвят за домакинството, грижата за децата и семейството.

Това са традиционни модели, които могат да се различават между отделните общности.

4.2. Образование

Амишките деца обикновено посещават малки училища, организирани в рамките на собствените им общности.

Обучението включва основни знания по:

Четене и писане.
Математика.
Немски и английски език.
История.
География.
Практически умения.

В много от традиционните общности формалното образование приключва след осми клас.

Това не означава, че амишите отричат знанието. Те смятат, че образованието трябва да подготвя човека за практическия живот, семейството, труда и религиозните му задължения.

4.3. Земеделие и занаяти

Исторически земеделието е основният поминък на амишите.

Те отглеждат различни селскостопански култури, зеленчуци, плодове и животни.

Известни са и със своите занаяти:

Дърводелство.
Производство на мебели.
Строителство.
Шивачество.
Производство на хранителни продукти.
Изработка на традиционни предмети.

Днес много амиши развиват малки предприятия и семейни бизнеси, като продължават да спазват правилата на своите религиозни общности.

5. Амишите и здравето – какво показват научните изследвания?

Един от интересните аспекти на амишкия начин на живот е свързан със здравословното състояние на членовете на общността.

През 2010 г. в научното списание Cancer Causes & Control е публикувано изследване със заглавие:

Low cancer incidence rates in Ohio Amish

Изследването е проведено от екип учени, сред които Judith A. Westman и Amy K. Ferketich, от Медицинския колеж на Държавния университет на Охайо.

Учените анализират случаите на рак сред амишкото население в Охайо за периода 1996–2003 г.

В изследването са включени данни за 191 случая на онкологични заболявания сред приблизително 10 000 души.

Резултатите показват, че възрастово стандартизираната заболеваемост от всички видове рак при възрастните амиши е приблизително 60% от тази при останалото възрастно население на Охайо.

При раковите заболявания, свързани с употребата на тютюн, показателят е приблизително 37% от този при останалото население.

При раковите заболявания, които не са свързани с тютюнопушенето, показателят е приблизително 72%.

Тези резултати са статистически значими.

5.1. Какви фактори могат да обяснят по-ниската заболеваемост?

Авторите на изследването разглеждат няколко възможни фактора:

1. Ограничена употреба на тютюн

Амишките общности традиционно имат по-ниска употреба на тютюневи изделия, което може да намали риска от някои видове рак.

2. Ограничена употреба на алкохол

В много общности употребата на алкохол е силно ограничена, което също може да има положително влияние върху здравето.

3. Физическа активност

Земеделският труд, строителството и ежедневните физически дейности осигуряват значително повече движение в сравнение със заседналия начин на живот.

4. Хранене

Традиционната амишка кухня включва домашно приготвена храна, млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци. Въпреки това не бива автоматично да приемаме, че храненето на всички амиши е еднакво или че непременно е изцяло биологично.

5. Начин на живот и социална среда

Стабилните семейни отношения, силните социални връзки и традиционният начин на живот също представляват интерес за научните изследвания.

5.2. Важно научно уточнение

Необходимо е да се подчертае, че изследването не доказва, че амишите не боледуват от рак.

То установява по-ниска честота на определени онкологични заболявания в конкретна изследвана популация и за конкретен период.

Освен това амишките общности имат някои наследствени заболявания, които са по-често срещани поради ограничения генетичен фонд и особеностите на семейните връзки.

Изследването не доказва, че отказът от съвременната медицина предпазва от рак. Напротив, няма научно основание да се препоръчва отказ от медицински прегледи, профилактика или лечение.

Самите амиши не са единни по отношение на медицината. Много от тях използват болници, лекари, хирургични процедури и съвременни лекарства, когато се нуждаят от медицинска помощ.

Следователно научният интерес към тях трябва да бъде насочен към отделни особености на начина им на живот, а не към идеализиране на отказа от медицината.

6. Богословски анализ – какво можем да научим от амишите?

От гледна точка на християнското богословие амишката общност представлява интересен пример за опит за практическо прилагане на Христовото учение в ежедневието.

Техният начин на живот поставя няколко важни въпроса пред съвременния християнин.

6.1. Материалното благополучие и духовният живот

В Евангелието според Матей 6:19–21 Христос учи:

„Не събирайте си съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяждат, и гдето крадци подкопават и крадат; но събирайте си съкровища на небето…“

Амишите се опитват да приложат този принцип чрез ограничаване на материалната показност и стремежа към потребление.

Те поставят духовните ценности над материалните придобивки.

Този подход заслужава внимание, защото съвременното общество често измерва човешкия успех чрез богатството, притежаваните вещи и общественото положение.

Християнската вяра обаче напомня, че истинската стойност на човека не се определя от неговото имущество.

6.2. Вярата трябва да бъде видима чрез делата

В Посланието на апостол Яков 2:17 четем:

„Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.“

Амишите се стремят да изразяват вярата си чрез практически действия – трудолюбие, взаимопомощ, семейна вярност, прошка и смирение.

Това е важен аспект на християнската духовност.

Истинската религиозност не се изчерпва с посещаването на богослужения или познаването на библейските текстове. Тя трябва да се проявява в отношението към ближния.

6.3. Отделянето от света – правилно ли е да се избягва обществото?

Един от основните принципи в амишкото богословие е отделянето от света.

В Яков 4:4 се казва:

„…приятелството със света е вражда против Бога.“

Амишите тълкуват подобни библейски текстове като призив към запазване на духовната независимост от ценностите на светското общество.

Тук обаче трябва да направим важно богословско разграничение.

В християнството отделянето от греха не означава непременно физическо отделяне от хората, които не споделят нашата вяра.

Самият Исус Христос общува с грешници, болни, бедни и отхвърлени от обществото хора.

В Йоан 17:15 Христос се моли на Отца:

„Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия.“

Този стих показва, че християнската мисия не предполага задължително бягство от обществото, а духовна вярност към Бога сред света.

Следователно амишкият модел на общностен живот е една исторически оформена интерпретация на библейския принцип за отделяне от греха, но не е единственият възможен християнски подход.

6.4. Прошката и любовта към враговете

Особено силно впечатление прави отношението на амишите към прошката.

През 2006 г. в училище в амишката общност в Никъл Майндс, Пенсилвания, е извършено тежко престъпление, при което загиват пет момичета.

Реакцията на местната общност привлича вниманието на международните медии. Много семейства на жертвите изразяват прошка и съчувствие към семейството на извършителя.

Този случай става известен като пример за практическото приложение на християнското учение за прошката.

Той напомня за думите на Христос от Лука 23:34:

„Отче, прости им, защото не знаят що правят.“

Прошката не означава одобрение на злото или отказ от справедливост. Тя означава отказ от омразата и личното отмъщение.

7. Амишите – християнска общност или затворено религиозно общество?

Амишите често са представяни като хора, които живеят напълно изолирано от останалия свят.

Това обаче е известно опростяване.

Те участват в икономическия живот на САЩ, плащат данъци, развиват предприятия и търгуват с хора извън своята религиозна общност.

Някои от тях използват услуги на външни транспортни компании, посещават болници и участват в различни обществени дейности.

Същевременно техните правила могат да създават сериозни ограничения за отделния човек, особено когато става въпрос за образование, индивидуален избор и напускане на общността след кръщението.

Една от най-спорните практики е Meidung – избягването на общуването с членове, които са били отлъчени от църквата и отказват да се съобразят с нейните решения.

От богословска гледна точка тази практика се свързва с църковната дисциплина и библейските текстове за поправяне на съгрешилия човек.

В същото време нейното прилагане може да има сериозни социални и семейни последици.

Затова амишкото общество трябва да бъде разглеждано обективно – с признание за положителните му страни, но и с критично отношение към практиките, които могат да ограничат личната свобода.

8. Заключение

Историята на амишите показва, че християнската вяра може да формира изключително устойчиви обществени и културни модели.

В продължение на повече от три столетия тези общности успяват да запазят своите религиозни традиции, семейни ценности, специфичен начин на живот и силно чувство за принадлежност.

Техният пример поставя важни въпроси пред съвременния човек:

Дали технологичният прогрес непременно води до по-добър живот?

Дали материалното благополучие е най-важната цел на човешкото съществуване?

Може ли човек да запази духовната си независимост в общество, което поставя потреблението и индивидуалния успех на първо място?

Амишите предлагат свой отговор – чрез смирение, труд, семейна сплотеност, взаимопомощ и ограничаване на влиянието на външния свят.

От християнска гледна точка особено ценни са техният стремеж към прошка, миролюбие, скромност и практическо прилагане на Христовите учения.

В същото време християнството не изисква задължително отказ от всички съвременни технологии, образование или участие в обществения живот.

Технологията сама по себе си не е нито добро, нито зло. Важен е начинът, по който човек я използва, и дали тя му помага да изпълнява своите духовни, семейни и обществени задължения.

Може би най-важният урок от живота на амишите е необходимостта човек да се замисли какво място заемат материалните придобивки в неговото съществуване и дали в стремежа си към удобство и прогрес не пренебрегва най-важните християнски ценности – любовта към Бога, любовта към ближния, смирението и милосърдието.

Защото, както казва Христос в Марк 8:36:

„Понеже каква полза за човека, ако придобие цял свят, а изгуби живота си?“

9. Използвана научна и богословска литература

За подготовката на настоящата статия са използвани исторически, богословски и научни публикации, посветени на анабаптисткото движение, историята на амишите, техните религиозни убеждения и здравословното им състояние.

А. Научни изследвания и академична литература

1. Westman, J. A., Ferketich, A. K., Kauffman, R. M. et al. (2010).

Low cancer incidence rates in Ohio Amish.

Cancer Causes & Control, 21, 69–75.

Научно изследване върху честотата на онкологичните заболявания сред амишите в Охайо.

Прочети пълното научно изследване – PubMed Central

DOI: 10.1007/s10552-009-9435-7

2. Kraybill, Donald B. (2001).

The Riddle of Amish Culture.

Johns Hopkins University Press.

Едно от основните академични изследвания върху културата, историята и обществената организация на амишите.

Издателство Johns Hopkins University Press

3. Kraybill, Donald B., Johnson-Weiner, Karen M., Nolt, Steven M. (2013).

The Amish.

Johns Hopkins University Press.

Подробно академично изследване върху историята, религията, семейството, образованието и технологичните ограничения в амишките общности.

Johns Hopkins University Press

4. Kraybill, Donald B., Nolt, Steven M., Weaver-Zercher, David L. (2007).

Amish Grace: How Forgiveness Transcended Tragedy.

Jossey-Bass.

Изследване върху прошката в амишката общност след трагедията в училището в Никъл Майндс през 2006 г.

Б. Исторически и богословски източници

5. Young Center for Anabaptist and Pietist Studies – Elizabethtown College.

Академичен център, посветен на изучаването на амишите, анабаптистите и пиетистките движения.

Amish Studies – History, Religion and Culture

Особено полезни раздели:

6. The Dordrecht Confession of Faith (1632).

Исторически анабаптистки вероизповеден документ, който оказва влияние върху религиозната традиция на амишите.

7. Martyrs Mirror (1660).

The Bloody Theater or Martyrs Mirror.

Исторически сборник, съдържащ разкази за преследванията и мъченичеството на анабаптистите.

В. Допълнителни исторически източници

8. PBS – American Experience.

Исторически материали за произхода и развитието на амишите в Северна Америка.

Amish in America

9. Pennsylvania Center for the Book – Penn State University.

Историческа хронология на амишкото движение и неговото развитие.

Amish History: A Timeline

Бележка: Статията има образователен и научно-богословски характер. При разглеждането на религиозните практики са взети предвид различията между отделните амишки общности. Научните данни за здравето са представени според резултатите и ограниченията на цитираните изследвания.