КОЛЕДА ИЛИ РОЖДЕНИЕТО НА ИСУС ХРИСТОС? ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА 25 ДЕКЕМВРИ, ЕЗИЧЕСКИТЕ ТРАДИЦИИ И БИБЛЕЙСКОТО УЧЕНИЕ

Научно-богословско изследване | Библейска история, раннохристиянска традиция и религиознание

Въведение

На 25 декември милиони хора по целия свят отбелязват празника, който наричат Коледа. За християнския свят това е денят, свързан с рождението на Господ Исус Христос – Сина Божи, Който според християнската вяра се въплъщава, за да донесе спасение на човечеството.

Но възникват няколко важни исторически и богословски въпроса:

Роден ли е действително Исус Христос на 25 декември?
Защо Библията не посочва точната дата на Неговото рождение?
Кога и по какви причини християнската Църква започва да отбелязва 25 декември?
Съществувала ли е езическа богиня на име Коледа или Колада?
Има ли връзка между древните езически зимни празници и съвременното празнуване на Коледа?
Може ли празнуването на Коледа да се разглежда като идолопоклонство според Свещеното Писание?

Това не са просто въпроси за историята на един празник. Те засягат същността на християнската вяра, отношението към езичеството, почитането на Бога и разграничението между Божието откровение и човешките религиозни традиции.

За да отговорим обективно, трябва да разгледаме библейските текстове, историческите свидетелства и научните изследвания, без да смесваме доказаните факти с по-късни легенди и предположения.

1. Защо 25 декември не е доказаната дата на рождението на Исус Христос?

Първото и най-важно обстоятелство е, че Свещеното Писание не посочва конкретна календарна дата, на която е роден Исус Христос.

Нито едно от четирите канонични Евангелия – според Матей, Марко, Лука и Йоан – не споменава 25 декември като ден на Неговото рождение.

Евангелието според Матей разказва за раждането на Исус във Витлеем:

Матей 2:1:

„А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Ерусалим.“

Евангелието според Лука също описва събитието:

Лука 2:6–7:

„И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си син, пови го и го положи в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.“

Въпреки подробното описание на събитието, евангелистите не дават информация за деня и месеца на раждането.

Какво можем да установим от историческите сведения?

Евангелието според Матей поставя раждането на Исус във времето на цар Ирод Велики. Историческата хронология обикновено поставя смъртта на Ирод около 4 г. пр. Хр.

Това означава, че Исус вероятно е роден няколко години преди началото на традиционното летоброене от Рождество Христово.

Тук трябва да направим важно разграничение: историческите сведения могат да ни помогнат да определим приблизителен период, но не и точния ден на раждането.

А какво означават пастирите, които нощуват на открито?

В Лука 2:8 се казва:

„И на същата страна имаше овчари, които живееха на полето и пазеха нощна стража над стадото си.“

Някои изследователи използват този стих като аргумент, че раждането вероятно не е било през зимата, тъй като зимните условия във Витлеем могат да бъдат студени и дъждовни.

Това обаче не е окончателно доказателство. Пастирите могат да пазят стадата и през различни сезони, а текстът не посочва метеорологичните условия.

Богословският извод: Библията не ни дава основание да твърдим, че 25 декември е действителната дата на рождението на Исус Христос. Тази дата принадлежи към по-късната история на християнския календар, а не към изрично библейско свидетелство.

2. Кога и защо е избран 25 декември за Рождество Христово?

Историческите сведения показват, че честването на Рождество Христово на 25 декември се утвърждава в Рим през IV век.

Едно от най-важните исторически свидетелства е документът, известен като Chronograph of 354 (Хронограф от 354 година).

В него под датата 25 декември е записано:

„Natus Christus in Betleem Iudeae“ – „Христос се роди във Витлеем Юдейски“.

Изследователите смятат, че част от църковния календар, включен в този документ, вероятно произхожда от 336 г. Следователно съществуват основания да се приеме, че в Рим Рождество Христово вече се е отбелязвало на 25 декември около тази година. National Geographic+2

Но защо точно тази дата?

В историческите изследвания съществуват две основни теории.

Теория първа: Влияние на езическите празници в Римската империя

В древния Рим съществували различни религиозни празници, свързани със зимния период.

Сред тях са:

1. Сатурналиите (Saturnalia)

Сатурналиите били празници в чест на римския бог Сатурн, свързан със земеделието и плодородието.

Първоначално празникът се отбелязвал на 17 декември, но постепенно празненствата се разширили и обхванали няколко дни.

Те включвали:

Празнични трапези и пиршества.
Размяна на подаръци.
Украсяване на домовете със зеленина.
Обществени веселия.
Временно обръщане на обичайните социални роли.

Сатурналиите са важна част от религиозната и обществената култура на древния Рим.

Трябва обаче да уточним, че те не са се провеждали точно на 25 декември. Обичайният им период приключвал около 23 декември. Затова не може автоматично да се твърди, че Коледа произлиза от Сатурналиите. National Geographic+1

2. Празникът на Непобедимото слънце – Sol Invictus

В Римската империя съществувал култ към божеството Sol Invictus – Непобедимото слънце.

Император Аврелиан (Aurelian) през 274 г. сл. Хр. предприел мерки за укрепване на култа към Слънцето като покровител на империята.

В римския календар от 354 г. на 25 декември се среща записът Natalis Invicti – Рождение на Непобедимия.

Тази дата се свързва с представите за зимното слънцестоене и постепенното увеличаване на продължителността на деня.

Някои историци приемат, че ранната Църква е избрала 25 декември, за да противопостави християнското учение за Христос като Светлина на света на езическото почитане на Слънцето.

Тази теория е популярна, но не е окончателно доказана. Не разполагаме с недвусмислен документ от ранната Църква, който да заявява, че 25 декември е избран именно за да замени празника на Sol Invictus. Faculty of History+2

Теория втора: Християнско богословско изчисление

Другото обяснение е свързано с раннохристиянските представи за живота на Исус Христос.

Някои раннохристиянски автори приемали, че денят на зачатието на Исус Христос съвпада с деня на Неговата смърт.

В западната християнска хронологична традиция тази дата била определяна като 25 март.

Като се добавят девет месеца към 25 март, се получава 25 декември.

Така датата на Рождество Христово можела да бъде изчислена по богословски и символичен път, без да се използва езически календарен празник като първоизточник.

Историкът Филип Нотафт (Philipp Nothaft) защитава именно тази възможност в научното си изследване Early Christian Chronology and the Origins of the Christmas Date. Той показва, че теорията за християнското календарно изчисление заслужава сериозно внимание. Faculty of History+1

Коя от двете теории е вярна?

Историческата наука не разполага с достатъчно доказателства, за да обяви едната теория за окончателно установен факт.

Възможно е изборът на датата да е резултат от съчетание на богословски изчисления, календарни представи и културната среда на Римската империя.

Следователно трябва да разграничаваме две неща:

25 декември като исторически установена дата на християнско честване – засвидетелствана през IV век.
25 декември като действителен ден на раждането на Исус – недоказан и неизвестен.

3. Коя е богинята Коледа или Колада? Съществувала ли е такава езическа богиня?

Това е един от най-интересните въпроси, защото около името Коледа и Колада съществуват много твърдения, които често се представят като безспорна историческа истина.

В интернет могат да се срещнат публикации, според които Колада е древна славянска богиня на Слънцето, зимното слънцестоене, новото начало и възраждането на природата.

Но какво действително знаем?

3.1. Произход на думата „Коледа“

Една от най-разпространените научни етимологични версии свързва славянската дума „коледа“ с латинската дума Calendae (Календи).

В Древния Рим Calendae означавало първия ден на всеки месец.

С течение на времето думата била свързана с празничните обичаи около началото на годината.

В различните славянски езици се появили сходни форми:

Народ	Название
Български	Коледа
Македонски	Коледа
Сръбски	Коледа
Руски	Коляда
Украински	Коляда
Полски	Kolęda
Чешки	Koleda
Словашки	Koleda

Лингвистичното изследване на Олена Пономарьова, публикувано през 2022 г. в научното издание Balcania et Slavia на Университета Ка’ Фоскари във Венеция, разглежда думата като латинизъм, произлизащ от Calendae, и проследява разпространението ѝ в славянските езици.

Това е важно, защото показва, че думата „Коледа“ не доказва сама по себе си съществуването на езическа богиня.

3.2. Съществувала ли е богиня Коляда?

Тук трябва да бъдем особено внимателни.

В някои етнографски и фолклорни изследвания Коляда се описва като персонификация на зимния празничен цикъл, новата година и плодородието.

В украинската народна традиция например Коляда се свързва с ритуали, песни, пожелания за плодородие и обреди около зимния празничен период.

Енциклопедията на Украйна описва Коляда като персонификация, на която в народните вярвания се приписвало влияние върху бъдещата реколта. encyclopediaofukraine.com

Но има съществено научно уточнение:

Няма достатъчно надеждни ранни исторически свидетелства, които да доказват, че Коляда е била общославянска богиня с установен култ, храмове, жречество и ясно определено място в древния славянски пантеон.

Съвременни изследвания на славянската митология поставят под съмнение историческата автентичност на някои реконструирани божества, включително Коляда и Купала. Част от представите за тях се развили в по-късната фолклористика и митологични реконструкции.

Това означава, че не можем достоверно да посочим конкретни години, през които е съществувала богиня Коляда, нито да твърдим, че всички славянски народи са я почитали.

3.3. Кои народи са свързани с обичаите на Коляда?

Най-ясно традициите, наричани коледуване или коляда, са документирани сред:

Българите.
Сърбите.
Украинците.
Беларусите.
Руснаците.
Поляците.
Други западни и източни славянски общности.

Това обаче са народи, при които съществуват сродни празнични обичаи, а не доказателство за общ култ към една богиня.

3.4. Коледуването като древен обред

В българската народна традиция коледарите обикалят домовете през нощта срещу Рождество Христово.

Те пеят песни и отправят благословии за:

Здраве.
Плодородие.
Благополучие.
Много добитък.
Богата реколта.
Семейно щастие.

Тези обичаи съдържат елементи от старата земеделска и народна обредност, които впоследствие се преплитат с християнските празници.

Следователно е напълно възможно някои традиционни коледарски практики да имат предхристиянски корени. Това обаче не означава, че всяко коледуване представлява поклонение пред езическа богиня.

4. Защо празникът се нарича Коледа, а не Рождение на Исус Христос?

Тук се срещаме с интересна разлика между религиозното съдържание и народното название на празника.

В българската традиция думата „Коледа“ постепенно се превръща в общо название на зимния празничен период.

В православната богослужебна традиция обаче празникът има ясно определено християнско наименование:

Рождество Христово.

Това е денят, в който Църквата възпоменава въплъщението и рождението на Господ Исус Христос.

Самата дума „Коледа“ не е библейско понятие. В Библията не се използва такова название за рождението на Спасителя.

Но от това не следва автоматично, че употребата на думата е идолопоклонство.

Трябва да разграничаваме три различни неща:

Името на народния празник.
Религиозното съдържание на християнското честване.
Конкретните обреди и вярвания, които хората практикуват.

Едно название може да има исторически и езикови корени, различни от религиозното съдържание, което хората влагат в него днес.

Например в българския език думата „неделя“ има древна езикова история, но за християните тя е свързана с възкресението на Исус Христос.

По същия начин народното название „Коледа“ не определя само по себе си пред кого се покланя човекът.

Защо не използваме единствено названието Рождество Христово?

В православната църковна практика именно това е официалното название.

В България празникът се отбелязва на 25 декември според използвания от Българската православна църква календар.

В други православни църкви, които продължават да използват Юлианския календар за неподвижните празници, 25 декември по стар стил съответства на 7 януари по съвременния граждански календар.

Това не означава, че става дума за две различни библейски дати. Разликата е календарна.

5. Идолопоклонство ли е празнуването на Коледа според Библията?

Това е най-същественият богословски въпрос в настоящото изследване.

За да отговорим, трябва да се върнем към Божието Слово и да разгледаме какво казва Бог за поклонението, религиозните обреди и почитането на други божества.

5.1. Божията забрана за идолопоклонство

В Изход 20:3–5 Господ Бог дава на Моисей десетте заповеди:

Изход 20:3–5:

„Да нямаш други богове освен Мене.

Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; не им се кланяй, нито им служи.“

Тук Бог поставя категорична забрана срещу поклонението пред други божества и идоли.

В Стария Завет виждаме многократно как израилевият народ се отклонява от Господа и започва да почита езически божества.

Особено показателен е случаят с Ваал и Астарта.

3 Царе 18:21:

„И като се приближи Илия до целия народ, рече: До кога ще куцате на две мнения? Ако Господ е Бог, следвайте Него; но ако е Ваал, следвайте него.“

Пророк Илия поставя въпроса за истинското поклонение и избора между Господ Бог и езическите божества.

Следователно, ако някой действително почита Коляда, Сол Инвиктус или друго езическо божество като бог, това противоречи на библейското учение.

Но трябва да разграничим почитането на езическо божество от използването на народно название или обичай, който не включва религиозно поклонение.

5.2. Предупреждението на апостол Павел

В Новия Завет апостол Павел също говори категорично срещу идолопоклонството.

1 Коринтяни 10:14:

„Затова, любезни мои, бягайте от идолопоклонството.“

Това е ясно апостолско наставление.

В същата глава Павел разглежда и въпроса за участието на християните в обреди, свързани с езически култове.

1 Коринтяни 10:20–21:

„Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесове, а не на Бога; а аз не желая вие да ставате общници с бесовете.

Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша; не можете да участвувате в Господната трапеза и в бесовската трапеза.“

Апостолът предупреждава християните да не смесват поклонението пред Христос с участие в езически религиозни практики.

От богословска гледна точка това е особено важно при разглеждането на предхристиянските зимни обреди.

Ако даден ритуал включва призоваване на езически божества, жертвоприношения или поклонение пред тях, той не може да бъде оправдан като християнска практика само защото се извършва по време на Рождество.

5.3. Какво казва апостол Павел за празничните дни?

Тук обаче откриваме и един много важен текст, който трябва да бъде разгледан в цялост.

Римляни 14:5–6:

„Един човек цени един ден повече от друг; друг цени всеки ден еднакво. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

Който зачита деня, за Господа го зачита; и който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.“

Тези думи показват, че християните не трябва да превръщат календарните различия в причина за осъждане един на друг.

Апостол Павел не постановява задължително празнуване на 25 декември. Но и не казва, че всяко отбелязване на определен ден е грях.

Основното условие е отношението на човека към Бога.

Това е съществена богословска разлика.

5.4. Може ли човек да празнува Рождество Христово, без да изпада в идолопоклонство?

Да, ако центърът на празника е Господ Исус Христос, а не езическо божество, суеверие или материални придобивки.

Християнинът може да възпоменава рождението на Спасителя, да чете Евангелието, да се моли, да посещава богослужение и да благодари на Бога.

В този случай той не се покланя на Коляда или на Слънцето.

Но ако празникът се превърне в повод за езически ритуали, магически практики, призоваване на духове или поклонение пред други божества, тогава възниква пряко противоречие с Божието Слово.

5.5. Какво казва Библията за човешките религиозни традиции?

В Евангелието според Марко Исус Христос отправя сериозно предупреждение към религиозните водачи:

Марко 7:7–8:

„Но напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.

Вие оставяте Божията заповед, а държите човешкото предание.“

Този текст е особено важен за нашата тема.

Христос предупреждава, че човешките традиции не трябва да заемат мястото на Божиите заповеди.

Следователно нито една църковна или народна традиция не трябва да бъде поставяна над Свещеното Писание.

Това се отнася и до начина, по който се отбелязва Рождество Христово.

6. Какво представлява съвременната Коледа и как се е отдалечила от духовното значение на Рождество?

През последните столетия празникът придобива все повече светски и комерсиални характеристики.

В съвременното общество Коледа често се свързва с:

Пазаруване и подаръци.
Търговски кампании.
Скъпи украси и осветление.
Празнични трапези.
Алкохол и развлечения.
Образа на Дядо Коледа.
Коледни елхи и декоративни символи.

Много от тези обичаи не произлизат от библейското описание на рождението на Исус Христос.

Дядо Коледа и християнският светец Николай

Образът на съвременния Дядо Коледа има сложна история.

Един от важните исторически източници е почитта към свети Николай, християнски епископ от Мира в Ликия, живял през IV век.

С течение на времето преданията за неговата щедрост се преплитат с европейски народни обичаи и по-късни литературни и рекламни представи.

Така се оформя познатият днес образ на белобрадия старец, който раздава подаръци.

Той не е библейска личност и не присъства в разказите за рождението на Христос.

Самото раздаване на подаръци обаче не е идолопоклонство. Проблем възниква, когато материалните придобивки и комерсиалният образ на празника изместят духовното му съдържание.

Коледната елха

Коледната елха също не е част от библейското описание на Рождество Христово.

Украсяването на вечнозелени растения има различни исторически и културни предшественици. Но добре документираната традиция на украсеното коледно дърво се развива в германските земи през късното Средновековие и ранното Ново време.

С течение на времето обичаят се разпространява в Европа и Северна Америка.

Не е исторически коректно всяка коледна елха автоматично да се обявява за езически идол.

От богословска гледна точка решаващо е дали човек ѝ приписва божествена сила или я използва единствено като украса.

Когато Христос изчезва от празника

Тук се появява сериозният духовен проблем.

Възможно е човек да празнува Коледа всяка година, да украсява дома си, да купува подаръци и да организира пищни трапези, но изобщо да не се замисля за Исус Христос.

Той може да знае всички коледни песни, но да не познава Евангелието.

Може да очаква подаръци, но да забрави най-големия дар, който Бог дава на човечеството – Своя Единороден Син.

Йоан 3:16:

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“

Това е същността на християнското послание.

Не подаръците, не елхата, не трапезата и не празничното настроение, а Божията любов към човечеството, проявена чрез Исус Христос.

7. Как трябва да отбелязваме Рождество Христово според Свещеното Писание?

Ако приемем, че точната дата на рождението на Исус Христос е неизвестна, това не означава, че трябва да забравим или да пренебрегнем самото събитие.

Въплъщението на Божия Син е централно събитие в християнското богословие.

Йоан 1:14 казва:

„И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.“

Този стих изразява сърцевината на християнската вяра – Бог Слово приема човешка природа.

Ето няколко принципа, които могат да бъдат следвани:

Първо – Христос трябва да бъде в центъра.

Празникът трябва да бъде повод за изучаване на Евангелието и размисъл върху Божия план за спасение.

Второ – да не се смесва християнското поклонение с езически култове.

Не трябва да се призовават други божества, духове или сили.

Трето – да не се превръща празникът в идол на материалното.

Христос предупреждава в Матей 6:24, че човек не може да служи едновременно на Бога и на мамона.

Четвърто – да се проявява любов към ближния.

Йоан 13:34 гласи:

„Нова заповед ви давам, да се любите един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един друг.“

Рождество Христово може да бъде повод за милосърдие, подкрепа на бедните, посещение на самотните и помощ на хората в нужда.

Пето – да не се осъждат прибързано хората заради календарния ден.

Римляни 14 ни напомня, че личното отношение към Бога е важно и че не трябва да превръщаме различията в повод за осъждане.

8. Какво е било отношението на ранните християни към празнуването на рождения ден на Исус?

Интересен исторически факт е, че ранните християнски общности не са имали единна практика за отбелязване на рождения ден на Исус Христос.

През първите три века основното място в християнското богослужение заемало възпоменанието на смъртта и възкресението на Христос.

Ранните християнски автори са проявявали интерес към определянето на годината и датата на Неговото рождение, но са предлагали различни изчисления.

Климент Александрийски в края на II и началото на III век споменава различни опити за определяне на датата на рождението на Исус. Това показва, че тогава не е съществувал общоприет календарен ден. Пенелопа+1

Защо 6 януари е важна дата?

В някои източни християнски общности 6 януари придобива особено значение като празник на Богоявлението (Теофания).

В ранната християнска традиция този ден е свързван с рождението и явяването на Христос, а по-късно се утвърждава като празник, посветен особено на Неговото кръщение в река Йордан.

Това показва, че ранната Църква не е имала навсякъде еднаква календарна практика.

Постепенно 25 декември се утвърждава като дата за Рождество Христово в Рим и в голяма част от християнския свят.

В Арменската апостолическа църква и до днес Рождество Христово и Богоявление се отбелязват заедно на 6 януари.

Това е още едно свидетелство, че съвременната календарна практика е резултат от историческото развитие на християнските традиции, а не от изрично посочена в Библията дата.

9. Коледа – християнски празник или съчетание между езичество и християнство?

От историческа гледна точка трябва да признаем, че съвременните коледни обичаи представляват съчетание от различни културни пластове:

Християнското възпоменание на рождението на Исус Христос.
Народни обичаи, част от които имат предхристиянски произход.
Европейски семейни и обществени традиции.
По-нови светски и комерсиални практики.

Това явление може да бъде разгледано чрез понятието религиозен синкретизъм – съчетаване на елементи от различни религиозни и културни традиции.

Не всеки обичай обаче е синкретичен и не всеки културен елемент представлява религиозно поклонение.

Например коледуването може да съдържа народни елементи, но съвременните коледари могат да пеят изцяло християнски песни, посветени на Исус Христос.

По същия начин празничната трапеза сама по себе си не представлява езически ритуал.

От друга страна, когато в християнското празнуване се включват вярвания за магически сили, предсказания, призоваване на духове и почитане на други божества, възниква богословски проблем.

Тук трябва да се върнем към думите на Христос:

Матей 4:10:

„Тогава Исус му казва: Махни се, Сатано; защото е писано: На Господа твоя Бог да се покланяш и само Нему да служиш.“

Това е основополагащият принцип на християнското поклонение.

10. Заключение: Да празнуваме ли Коледа или Рождество Христово?

След историческото и богословското изследване можем да направим няколко основни извода.

Първи извод: 25 декември не е доказаната дата на рождението на Исус Христос.

Библията не посочва конкретен ден и месец. Датата се утвърждава в християнския календар през IV век.

Втори извод: Изборът на 25 декември има няколко възможни исторически обяснения.

Сред тях са влиянието на римската религиозна среда и християнските календарни изчисления. Няма достатъчно доказателства, за да обявим една от тези теории за окончателно доказана.

Трети извод: Думата Коледа има интересна история, но не доказва съществуването на богиня със същото име.

Съществуват фолклорни представи за Коляда като персонификация на зимния празничен цикъл. Историческите доказателства за общославянска езическа богиня Коляда обаче са недостатъчни.

Четвърти извод: Някои народни коледни обичаи имат предхристиянски корени.

Това е част от историята на европейските и славянските култури. Но не всеки обичай е поклонение пред езическо божество.

Пети извод: Празнуването на Рождество Христово не е автоматично идолопоклонство.

Ако човек възпоменава рождението на Исус Христос, прославя Бога и се стреми да следва Христовото учение, самият факт, че го прави на 25 декември, не означава, че се покланя на езическо божество.

Шести извод: Християнството не трябва да допуска езически вярвания да заемат мястото на Божието Слово.

Това е основният духовен критерий.

Моето богословско заключение

Според мен най-важният въпрос не е дали ще наречем празника Коледа или Рождество Христово, а дали действително почитаме Този, заради Когото християнският свят отбелязва този ден.

Възможно е човек да празнува 25 декември, без да познава Христос. Възможно е и човек да не отбелязва този календарен ден, но да живее с искрена вяра в Господ Исус Христос.

Не календарът спасява човека, а Божията благодат чрез вяра в Исус Христос.

Ето защо, когато говорим за Рождество, нека не забравяме най-важното – Бог изпрати Своя Син за спасението на човечеството.

Йоан 14:6:

„Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“

Именно Исус Христос трябва да бъде в центъра на християнската вяра, богослужение и духовен живот.

Не езическите божества, не народните суеверия, не материалните придобивки и не човешките традиции.

Слава на Господ Бог и на Неговия Единороден Син Исус Христос и на Господ Бог Свети Дух! Амин!

Научна и богословска литература и източници

За читателите, които желаят да задълбочат изследването, препоръчвам следните исторически и научни публикации:

1. Philipp E. Nothaft – Early Christian Chronology and the Origins of the Christmas Date: In Defense of the Calculation Theory, Questions Liturgiques, 2013.
Научната публикация на Оксфордския университет.

2. C. P. E. Nothaft – The Origins of the Christmas Date: Some Recent Trends in Historical Research, Church History, 2012.
Научно изследване за произхода на датата на Коледа.

3. Olena Ponomareva – Early Latin Loanwords in Modern Ukrainian and the Question of Toponymic Replications, Balcania et Slavia, 2022.
Изследване за произхода на славянската дума Коляда.

4. Encyclopedia of Ukraine – Koliada.
Енциклопедично изследване на Коляда и народните обичаи.

5. National Geographic – Was Christmas moved to eclipse Rome’s Saturnalia festival?
Исторически анализ на Коледа и римските празници.

6. University of Liverpool, Department of History – The First Noël.
Исторически анализ на появата на Коледа.

7. The Holy Bible – Свещеното Писание, Стар и Нов Завет, български превод от 1940 г.