Четвъртият Константинополски събор от 879–880 г. — възстановяването на патриарх Фотий и единството на Църквата

Увод

Четвъртият Константинополски събор от 879–880 г. е едно от значимите събития в църковната история на IX век. Той се провежда в период на напрегнати отношения между Римската църква и Константинополската патриаршия, когато въпросите за църковната власт, каноничната легитимност и богословското единство придобиват особена важност.

Основна фигура в събитията е патриарх Фотий I Константинополски — известен богослов, учен и църковен ръководител, чието патриаршеско служение е белязано от продължителен конфликт с Рим. След отстраняването му през 867 г. и възстановяването на Игнатий на патриаршеския престол, смъртта на Игнатий през 877 г. отново поставя въпроса за управлението на Константинополската църква. Фотий се завръща на патриаршеския престол със съгласието на византийския император Василий I.

Съборът от 879–880 г. потвърждава възстановяването на Фотий, възстановява църковното общение между Рим и Константинопол и разглежда въпроси, свързани с Никео-Константинополския символ на вярата. В православната традиция съборът има особено значение заради защитата на първоначалния текст на Символа на вярата без добавката Filioque.

Неговият статут обаче се оценява различно в християнските традиции. В някои православни богословски и исторически интерпретации съборът се разглежда като Осми вселенски събор. В римокатолическата традиция това название обикновено се отнася до събора от 869–870 г. Поради това настоящата статия използва историческото обозначение „Константинополски събор от 879–880 г.“, без да представя спорната номерация като общоприета.

1. Историческата обстановка през IX век

IX век е период на възстановяване и укрепване на Византийската империя след продължителните иконоборчески спорове. През 843 г. е възстановено почитането на иконите, което слага край на основния етап от иконоборческата криза. Въпреки това църковният живот остава силно повлиян от политическите интереси на императорската власт и от съперничеството между големите християнски центрове.

Константинополската патриаршия и Римската църква имат различни представи за границите на църковната юрисдикция. Римските папи защитават своята претенция за особено първенство в Църквата, докато византийските богослови и църковни ръководители подчертават съборния характер на църковното управление и древните канонични права на патриаршеските престоли.

В този контекст конфликтът около патриарх Фотий придобива значение, което надхвърля личния спор между двама църковни ръководители. Той засяга въпроси за избора и отстраняването на патриарси, правото на папата да се намесва в делата на Константинополската църква и начина, по който се възстановява църковното единство.

2. Патриарх Фотий — учен, богослов и църковен ръководител

Фотий е роден вероятно около 810 г. в Константинопол в семейство, принадлежащо към образованите византийски среди. Получава задълбочено образование и се отличава със знания в областта на граматиката, философията, реториката, богословието и античната литература.

Преди да стане патриарх, Фотий заема високи държавни длъжности и се утвърждава като един от водещите интелектуалци на своето време. Неговият труд Библиотека (Myriobiblos) съдържа обобщения и критически бележки върху множество произведения на антични и християнски автори. Той е важен източник за историята на литературата, тъй като част от разглежданите в него произведения не са запазени в пълен вид.

През 858 г., след отстраняването на патриарх Игнатий, Фотий е избран за патриарх на Константинопол. Издигането му става в кратък период, което поражда канонични възражения от страна на неговите противници. Папа Николай I оспорва избора и настоява за възстановяването на Игнатий.

Въпреки политическите и църковните конфликти Фотий продължава да бъде влиятелна фигура в православното богословие. Неговото име се свързва и с мисионерската дейност на Византия, включително с християнизацията на славянските народи и отношенията с България.

3. Конфликтът между Фотий и Рим

Разногласията между Фотий и папа Николай I се задълбочават през 60-те години на IX век. Римският папа оспорва законността на избора на Фотий и свиква събор в Рим през 863 г., на който го осъжда и обявява за отстранен.

Константинополската църква не приема безусловно папското решение. От византийска гледна точка въпросът за законността на патриаршеския избор трябва да бъде разглеждан в съответствие с църковните канони и решенията на съборите, а не само чрез едностранна намеса на римския епископ.

През 867 г. в Константинопол е проведено събрание, което осъжда папа Николай I. В същия период конфликтът се разширява и поради разногласията около мисионерската дейност в България и употребата на добавката Filioque в Символа на вярата.

Политическите промени във Византия през 867 г. водят до отстраняването на Фотий от император Василий I и възстановяването на Игнатий. През 869–870 г. в Константинопол се провежда събор, който осъжда Фотий и утвърждава Игнатий. Този събор по-късно е признат от Римокатолическата църква като Осми вселенски събор.

Развитието на събитията показва, че конфликтът не е просто богословски спор. Той е свързан с императорската политика, вътрешното управление на Константинополската църква и различните възгледи за първенството в християнския свят.

4. Възстановяването на Фотий и подготовката за нов събор

През 877 г. патриарх Игнатий умира. След смъртта му Фотий отново е поставен начело на Константинополската църква със съгласието на император Василий I. Това създава възможност за прекратяване на продължителния конфликт и за възстановяване на отношенията с Рим.

Папа Йоан VIII, който заема Римския престол от 872 до 882 г., възприема по-помирителен подход в сравнение с Николай I. Въпреки че Рим запазва своите претенции относно църковното първенство и правата на папата, възстановяването на общението с Константинопол става важна цел.

За тази цел е необходимо съборно уреждане на спора. Папа Йоан VIII изпраща свои легати в Константинопол, които да участват в събранието и да представляват Римската църква. Съборът е свикан през 879 г. и продължава заседанията си до 880 г.

Този път обстоятелствата са различни от тези през 869–870 г. Фотий вече е възстановен на патриаршеския престол, а основната задача е да се постигне църковно помирение и да се изяснят спорните въпроси, без да се предизвиква ново разцепление.

5. Провеждане и участници в събора от 879–880 г.

Съборът се провежда в Константинопол, в църквата „Св. София“. В него участват представители на Константинополската патриаршия, епископи от източните патриаршии и папски легати, изпратени от Йоан VIII.

Присъствието на римските представители е особено важно. То показва, че събранието не е само вътрешно църковно събитие за Константинопол, а опит за възстановяване на отношенията между двата основни църковни центъра.

В хода на заседанията се разглеждат въпроси, свързани с:

• законността на патриаршеското служение на Фотий;
• последиците от решенията на събора от 869–870 г.;
• възстановяването на църковното общение между Рим и Константинопол;
• правата и границите на църковната юрисдикция;
• запазването на текста на Никео-Константинополския символ на вярата;
• отношенията между Константинопол и останалите патриаршески престоли.

Съборните актове отразяват стремежа да се възстанови единството, като същевременно се избегне налагането на едностранни решения върху църковните общности.

6. Основните решения на събора

Един от основните резултати от събора е признаването на Фотий за законен патриарх на Константинопол. С това се слага край на продължителния спор относно неговото патриаршеско служение.

Съборът възстановява църковното общение между Константинопол и Рим. Папските легати участват в събранието и приемат решенията му в рамките на дадените им пълномощия. Въпреки това въпросите за папското първенство и за юрисдикционните права не са разрешени по начин, който да премахне всички различия между двете църковни традиции.

Особено важно е решението, свързано със Символа на вярата. Съборът защитава неговия приет църковен текст и се противопоставя на едностранното добавяне или изменение на формулировката му. Това решение е тясно свързано с богословския спор около Filioque.

Съборът също така отменя последиците от осъждането на Фотий и от решенията, насочени срещу него, доколкото те противоречат на постигнатото помирение. По този начин събранието има не само богословска, но и канонична и институционална функция.

7. Спорът за Filioque и Символът на вярата

Един от най-съществените богословски въпроси, разглеждани в контекста на събора, е добавката Filioque към Никео-Константинополския символ на вярата.

Първоначалният гръцки текст на Символа на вярата гласи, че Светият Дух „изхожда от Отца“. В някои западни църковни среди постепенно се разпространява добавката Filioque — латински израз, означаващ „и от Сина“. Така формулировката започва да се чете на Запад като „Който от Отца и Сина изхожда“.

Разногласието има както богословско, така и канонично измерение.

От богословска гледна точка спорът се отнася до начина, по който се изразява отношението между Отца, Сина и Светия Дух в Светата Троица. Източните богослови подчертават, че Отец е единственият източник и начало в Троичния живот. Западните богословски формулировки се стремят да изразят единството на Отца и Сина във връзка с изхождането на Светия Дух.

От канонична гледна точка възниква въпросът дали една поместна църква може едностранно да променя текста на Символа на вярата, утвърден от вселенските събори.

Съборът от 879–880 г. потвърждава неприкосновеността на приетия текст на Символа на вярата и се противопоставя на добавянето на нови формулировки към него. В православното богословие това решение се разглежда като важна защита на съборното предание.

Важно е обаче да се отбележи, че съборът не разрешава окончателно всички богословски различия между Изтока и Запада относно Светия Дух. Спорът за Filioque продължава да бъде една от темите, които по-късно участват в задълбочаването на разделението между Рим и Константинопол.

8. Българският църковен въпрос

България заема особено място в църковната история на IX век. Покръстването при княз Борис I през 864–865 г. поставя началото на продължителен процес на изграждане на християнски институции и на търсене на църковна самостоятелност.

В този процес България се оказва между влиянието на Рим и Константинопол. Княз Борис I води дипломатически преговори с двата църковни центъра, като се стреми да осигури духовно ръководство и възможност за изграждане на собствена църковна структура.

През 866 г. български пратеници посещават Рим и отправят въпроси към папа Николай I. Паралелно с това Константинополската патриаршия продължава да разглежда България като част от своята мисионерска и църковна сфера.

По времето на Фотий българският въпрос е свързан и с критиката му към някои западни обичаи и богословски практики, включително разпространението на Filioque. В известното си окръжно послание от 867 г. Фотий изразява несъгласие с определени действия на латинските мисионери и с богословски положения, които смята за несъвместими с преданието на Църквата.

Съборът от 879–880 г. не решава окончателно въпроса за църковната принадлежност и статута на България. Българският църковен въпрос остава обект на дипломатически и канонични преговори и през следващите години.

В исторически план този казус показва, че отношенията между Рим и Константинопол са свързани не само с богословски разногласия, но и с разширяването на църковното влияние сред новопокръстените народи.

9. Отношенията между Рим и Константинопол след събора

Съборът от 879–880 г. създава условия за временно възстановяване на църковното общение между Рим и Константинопол. Присъствието на папските легати и приемането на съборните решения показват, че е постигнато съгласие по основните въпроси, свързани с патриарх Фотий и Символа на вярата.

Въпреки това съборът не премахва фундаменталните различия относно църковното управление. Римската църква продължава да развива разбирането за особено първенство на папата, докато източната традиция подчертава съборността и равнопоставеността на древните патриаршески престоли в рамките на църковното управление.

Историческите изследвания обръщат внимание и на различията между съборните актове и последвалото им тълкуване в Рим. Папа Йоан VIII приема възстановяването на Фотий и участието на своите представители в събора, но въпросът за точния обхват на папското одобрение остава предмет на исторически дискусии.

Това показва, че църковното единство през IX век не се основава на напълно еднакво разбиране за властта и юрисдикцията. То се постига чрез съгласие по конкретни въпроси, докато по-дълбоките различия продължават да съществуват.

10. Съборът от 879–880 г. и неговото място в църковната история

Историческото значение на събора може да бъде разгледано в няколко направления.

Канонично значение. Съборът възстановява патриарх Фотий и отменя осъждането му. Той показва ролята на съборното решение при уреждането на спорове за църковни длъжности и канонична легитимност.

Богословско значение. Потвърждаването на текста на Символа на вярата без Filioque има трайно значение за православното богословие. Съборът подчертава връзката между догматическото предание и съборния авторитет.

Еклисиологично значение. Различните позиции на Рим и Константинопол относно църковното първенство и юрисдикцията се проявяват ясно в хода на конфликта. Съборът предлага конкретно помирение, но не премахва различията в еклисиологичните разбирания.

Политическо и дипломатическо значение. Събитията около Фотий показват колко тясно са свързани църковните решения с императорската власт и международните отношения. Въпросите за България и мисионерската дейност допълнително разширяват значението на спора.

Значение за православната традиция. В православната рецепция съборът е ценен като свидетелство за защитата на Символа на вярата и за възстановяването на църковното общение. В някои богословски интерпретации той е определян като Осми вселенски събор, докато в други исторически и църковни класификации се използва по-неутралното название Константинополски събор от 879–880 г.

Заключение

Константинополският събор от 879–880 г. е ключово събитие в историята на християнската Църква през IX век. Той слага край на един продължителен етап от конфликта около патриарх Фотий, възстановява църковното общение между Рим и Константинопол и утвърждава принципа за запазване на приетия текст на Никео-Константинополския символ на вярата.

Съборът има значение и за историята на отношенията между християнските общности в Европа. Спорът за църковната юрисдикция, мисионерската дейност в България и добавката Filioque показва сложността на процесите, които оформят средновековния християнски свят.

Фигурата на патриарх Фотий остава централна за разбирането на тези събития. Неговото богословско наследство, научна дейност и участие в църковните спорове го превръщат в една от най-значимите личности на византийската църковна история.

Съборът от 879–880 г. е важен не само заради конкретните си решения, но и като пример за ролята на съборността, богословския диалог и каноничните процедури при възстановяването на църковното единство.

Библиография и научни източници

1. Price, Richard. The Acts of the Council of Constantinople of 869–70. Liverpool University Press, 2022. Изследване на актовете на събора от 869–870 г., необходимо за сравнението с решенията от 879–880 г. WorldCat — библиографски запис.

2. Fordham University, Internet Medieval Sourcebook. “Eighth Ecumenical Council: Constantinople IV 869–70.” Публикувани исторически текстове и материали за събора от 869–870 г. Текст и документи.

3. Orthodox Church in America. “Saint Photius, Patriarch of Constantinople.” Биографичен и църковно-исторически обзор за живота и дейността на патриарх Фотий. OCA — Saint Photius.

4. Православная энциклопедия. „Константинопольские соборы“. Исторически и богословски обзор на константинополските събори и тяхната рецепция. Православная энциклопедия.

5. Jugie, Martin. “Les Actes du Synode photien de Sainte-Sophie (879–880).” Изследване на съборните актове и историческата традиция около събранието от 879–880 г.

6. The Acts of the Council of 879–880. Съборни документи, включително текстове, свързани с възстановяването на Фотий и Символа на вярата. За критическа работа е препоръчително да се използват издания на гръцките актове и специализирани исторически изследвания.

Научна бележка: В заглавието е използвано историческото название „Четвърти Константинополски събор“ в смисъл на събора от 879–880 г., а не общоприетата римокатолическа номерация, при която Четвърти Константинополски събор е този от 869–870 г. В православната традиция събранието от 879–880 г. понякога се определя като Осми вселенски събор. Това разграничение е важно за точността на публикацията.