Църква Коста Кафе събрание на 10.10.2026 непълен транскрипт
🎧 Слушайте записа от срещата
Натиснете бутона ▶️, за да чуете записа от срещата
Снимка от Варна плаж Рапонги
1. Пророчеството на Исая за Исус Христос
Нека да обобщим какво е важно и какво полезно можем да вземем от това. Сега ще ви прочета Исая, 53-та глава. Можете да си я отбележите.
„Кой е повярвал в известието ни и кому се е открила мишцата Господня? Защото израсна пред Него като отрасъл и като корен от суха земя. Нямаше благообразие, нито приличие, та да Го гледаме, нито красота, та да Го желаем.
Той беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал. И като човек, от когото отвръщат лицето си, Той беше презрян и за нищо Го не счетохме.
Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари, а ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но Той беше наранен поради нашите престъпления, бит беше поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме.
Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни.
Той беше угнетяван, но смири Себе Си и не отвори устата Си; както агне, водено на клане, и както овца, която не издава глас пред стригачите си, така Той не отвори устата Си.“
Това е пророчество за Исус Христос. Исая описва страданията Му, смъртта Му и причината, поради която Той понася всичко това — заради нашите грехове.
По-нататък се казва, че Той е бил отстранен от земята на живите поради престъпленията на Божия народ. Определили са гроба Му между злодеите, но след смъртта Си Той е погребан при богатия. Йосиф от Ариматея Го погребва в своя гроб.
Пророчеството казва, че Той не е извършил неправда и в устата Му не е имало измама.
Всичко това е написано много преди идването на Исус Христос на земята.
2. Външният вид на Христос и духовното разпознаване
В Библията няма подробно описание на външния вид на Исус Христос. В Исая, 53-та глава, обаче се казва, че Той нямал благообразие или красота, които да привличат хората.
В Откровението на Йоан има описание на Христос в духовно и величествено видение — с огнени очи, крака, подобни на лъскава мед, и други образи. Но това не е обикновено описание на външния Му вид, докато е живял на земята.
Спомняте ли си как възкръсналият Исус се явява на двамата ученици по пътя за Емаус? Те не Го разпознават веднага. Едва когато Той разчупва хляба, очите им се отварят и те Го познават. След това Той става невидим за тях.
Исус не желае да бъде познаван единствено по плът. Важното е хората да Го разпознават духовно и да Го следват.
Представете си, че Христос днес дойде и седне сред нас. Дали непременно ще Го разпознаем? Вероятно бихме очаквали да седне на най-предните места, да изглежда величествено и да привлича вниманието на всички. Но може би Той би избрал някое по-незабележимо място и никой нямаше да Го разпознае.
Може би една от най-важните части на нашето спасение е да разпознаваме Христос и да Го следваме, където и да ни води. Но как ще Го следваме, ако не Го познаваме?
За мен един от най-важните уроци в живота е именно този образ, за който ви прочетох. Христос не се представя по начин, който непременно да впечатли човешките очи.
Защо? Защото хората често харесват харизматични личности, красиви и привлекателни хора. Ние лесно се поддаваме на плътското, вместо да следваме духовното.
Това е първосигналната реакция на плътта. А вярващите трябва да се учим да излизаме от нея и да разпознаваме духовното.
3. Какъв дух определя нашия живот?
Трябва да се научим да разпознаваме духовната атмосфера на нещата.
Какъв дух стои зад определени желания, действия и обществени процеси? Понякога виждаме успех, пари, удоволствия и външно благополучие и веднага приемаме, че всичко е прекрасно. Но трябва да се запитаме дали това действително е угодно на Бога.
В проповедта беше даден пример с икономически развити държави и с материалното благополучие, което невинаги означава духовно благополучие. [Част от конкретните твърдения в този пасаж не се разпознават достатъчно ясно.]
Помислете за войните. Защо хората воюват и се избиват? Толкова често зад човешките действия стоят пари, власт и алчност.
Това ни показва колко велики неща могат да бъдат постигнати от човека и същевременно колко разрушителни могат да бъдат последствията, когато липсва правилна духовна основа.
Погледнете Христос. Той казва:
„Лисиците си имат леговища и небесните птици — гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони.“
Това са думи на Царя на царете.
А какво казва апостол Павел за себе си и за вярващите? В Първото послание към коринтяните, четвърта глава, той говори за апостолите като за хора, които страдат, гонени са, търпят лишения и са презирани от света.
В Посланието към евреите се говори за хора, които са скитали в овчи и кози кожи, били са лишавани от всичко, угнетявани и отхвърляни. Светът не е бил достоен за тях.
Не казвам, че трябва буквално да облечем овчи и кози кожи или да търсим крайности. Не говоря за това. Искам да ви дам пример за начина, по който можем да използваме Библията като стандарт и ориентир за живота си.
Разбира се, трябва да се съобразяваме с реалността. Имаме деца, семейства и отговорности. Не става дума да се отказваме от съвременния живот, а да разберем как можем да използваме всичко, което имаме, за Божия слава.
4. Верността в малките неща
Важно е вярващият човек да се опира на Божието Слово.
Исус казва:
„Верният в най-малкото и в многото е верен.“ (Лука 16:10)
Много пъти търсим големите неща, но пренебрегваме малките. Искаме да постигнем нещо велико, без да сме изградили необходимата основа.
Често това, което изграждаме, рухва, защото не сме поставили правилна основа. Искаме да построим къщата, без да сме положили основите.
Исус говори за човека, който построил къщата си на канара, и за другия, който я построил на пясък. Когато дошли дъждовете, придошлите води и ветровете, къщата върху канарата устояла, а построената върху пясък рухнала.
Канарата е Христос.
Може да построим красива и голяма къща, но ако няма здрава основа, тя няма да устои.
Има две основни причини, поради които понякога животът ни се разрушава.
Първата е, че не сме верни в малките неща и не изграждаме постепенно — от малкото към голямото.
Втората е, че често изграждаме не върху Христос, а върху собствените си идеи, желания и намерения. Може да имаме добри намерения, но това не означава непременно, че вършим Божията воля.
Затова е важно да се научим да бъдем верни в малките неща.
5. Отношенията между хората
Искам да ви споделя нещо, за което самият аз съм бил изобличен.
Молил съм се на Бога да ми помогне да разбера къде греша и защо се случват определени неща в живота ми. И постепенно започнах да осъзнавам колко много неща пренебрегваме в отношенията си.
Става дума за отношенията между съпруг и съпруга, родители и деца, колеги, съседи и близки хора.
Понякога сме се скарали с някого, гледаме го накриво, таим лоши мисли или постоянно си припомняме какво ни е направил.
В семейството също могат да съществуват отношения, които не са изправени. Понякога между децата има проблеми, при които родителят трябва да помогне за помирението и възстановяването на връзката.
Бог ми помогна да осъзная, че и аз имам отношения, които трябва да бъдат поправени. Когато започнах стъпка по стъпка да ги поправям, духовният климат в цялото ми семейство се промени.
Забелязал съм, че когато духовният климат се промени в едно семейство, дом или общност, това може да повлияе положително и на хората около тях.
Понякога си мислим, че не можем да направим нищо за духовното състояние на нашата страна или на града, в който живеем. Но всичко започва от малката единица — семейството.
Ако всяко семейство започне да изгражда правилни отношения, с времето това може да се отрази и върху цялото общество.
Не е необходимо всички да чакат някой друг да се промени. Понякога е достатъчно един човек да осъзнае грешката си и да каже: „Спирам. Ще започна да постъпвам по друг начин.“
Когато един човек промени поведението си, отношенията около него също могат да се променят.
Когато имаме проблем с някого, обикновено гледаме другия човек. Казваме: „Той постъпи така“, „Тя каза това“, „Той не направи онова“.
Но рядко се спираме, за да погледнем себе си.
Ако започнем от себе си и направим дори малка крачка към промяната, много неща могат да се подредят по различен начин.
И още нещо: ако не обвиняваме хората, не ги осъждаме и не ги критикуваме постоянно, ще имаме по-малко поводи за конфликти и необходимостта да си прощаваме ще възниква по-рядко.
Разбира се, в реалния живот не можем да избегнем всички конфликти. Но можем да променим собственото си отношение към хората.
Вместо постоянно да гледаме чуждите грешки, нека започнем със собствените си.
6. Как да прилагаме Божието Слово?
Възниква въпросът: как можем да облечем всичко това в библейски думи?
Важно е, когато говорим за духовни неща, да се опираме на Писанието. Не става дума просто да изразяваме собственото си разбиране, а да търсим какво действително казва Божието Слово.
Когато говорим с хората, е добре да използваме разбираем език и да изразяваме мислите си по начин, който не ги отблъсква. Но когато изучаваме Библията заедно, трябва да търсим нейния действителен смисъл.
Думите на Христос имат особена тежест. Затова е важно да не заменяме казаното в Писанието със собствените си идеи.
В Откровението има сериозно предупреждение да не прибавяме към пророческите думи и да не отнемаме от тях (Откровение 22:18–19).
За мен това е предупреждение да подхождаме внимателно към Божието Слово, без да изопачаваме смисъла му.
7. Духовната атмосфера и човешките чувства
Нека да разгледаме разликата между духовното и човешкото.
Понякога в един момент се възхищаваме на човешки постижения, дела и успехи. В следващия момент насочваме вниманието си към Бога. Тук е важно да се научим да различаваме нещата.
Не казвам това като обвинение към някого. Искам само да дам пример, който да ни помогне да разберем разликата.
Когато говорим за духовната атмосфера, трябва да разбираме, че тя не се определя единствено от нашето настроение и чувства.
Може да се чувстваме прекрасно, да сме много радостни и въпреки това да не разпознаваме правилно духовното състояние на дадена ситуация.
Обратното също е възможно. Може да сме тъжни, наскърбени и съкрушени, но това не означава непременно, че сме далеч от Бога.
Следователно не бива да съдим за всичко единствено според това как се чувстваме в даден момент.
Трябва да се ръководим от Божия Дух и от Писанието.
В Исая, 53-та глава, Христос е описан като човек без външна красота и привлекателност, докато в други библейски текстове се говори за Него с величествени образи.
Това ни напомня, че външното впечатление не е достатъчно, за да разпознаем духовната същност на нещата.
Трябва да се научим да насочваме вниманието си към Христос, вместо постоянно да се увличаме по други неща.
Когато се събираме, за да говорим за Бога, трябва да помним защо сме се събрали. Лесно е разговорът да тръгне в друга посока и да забравим първоначалната си цел.
Затова е важно от време на време да се спираме и да се питаме дали това, което правим, ни приближава към Бога.
8. Отношението към Мария
В последната част на разговора се разглежда отношението на Исус към Неговата майка Мария.
Мария е избрана от Бога да роди Исус Христос. Тя има особено място в библейската история и заслужава уважение заради своята вяра и послушание.
Въпросът е как трябва да разбираме това място в светлината на Писанието.
В Евангелието според Лука, когато една жена от множеството възхвалява майката на Исус, Той отговаря:
„Да! По-скоро блажени са тия, които слушат Божието слово и го пазят.“ (Лука 11:28)
Този отговор насочва вниманието към Божието Слово и към послушанието към Бога.
Важно е да разберем, че духовният живот не се основава само на човешки отношения, родство или външно почитание, а на връзката ни с Бога и на изпълнението на Неговата воля.
Мария е майката на Исус според човешкото Му рождение, но това не означава, че трябва да поставяме човешките отношения над Христос.
Това не е призив да проявяваме неуважение към Мария. Става дума за това Христос да остане в центъра на нашата вяра и поклонение.
Вярващите трябва да се учат да гледат на тези въпроси през призмата на Писанието и да поставят Божието Слово на първо място.
Leave a Reply